Разлика между версии на „Горица (област Търговище)“

редакция без резюме
 
== География ==
Село Горица се намира в [[Източна Дунавска равнина|източната част на Дунавската равнина]], в близост до северната граница на [[Предбалкан]]а, около 36 km на запад от областния център [[Търговище]] и 13 km на югозапад от общинския център [[Попово]]. Землището на Горица граничи със землищата на селата [[Посабина]], [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Бракница]], [[Манастирца|Манастирица]] и [[Асеново (Област Велико Търново)|Асеново]]. На север от селото тече малката река Чокурдере, десен приток на [[Голяма река]]<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 2, стр. 133, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1981]] г.</ref>, а отвъд реката минава железопътната линия [[Железопътна линия 2 (България)|София – Варна]], на която някогашната [[железопътна гара]] към февруари 2020 г. е само [[Железопътна спирка|спирка]] ''Горица''. Общински пътища свързват селото с: град [[Стражица]], на запад през село Манастирица; село Бракница на юг; третокласния [[Републикански път III-204]] на изток, който води на север през Славяново и [[Медовина]] към Попово, а на юг – към град [[Антоново]]. Село Горица е образувано от махалите Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.
Селото е от полупланински тип и е разположено на една височина, на 300 – 500 [[метър|m]] [[надморска височина]]. Намира се в северозападната част на [[Сланник|Тузлука]], на около 17 [[km]] югозападно от град [[Попово]]. Недалеч от него преминава железопътната линия [[София]] – [[Варна]], на която преди години имаше и [[железопътна гара]], а днес – само спирка. Селото е свързано с град [[Попово]] чрез асфалтиран път. Землището му граничи с тези на селата: [[Посабина]], [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Бракница]], [[Манастирца|Манастирица]] и [[Асеново (Област Велико Търново)|Асеново]].
 
Почвите в землището на село Горица са [[сиви горски почви|сиви горски]], климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], околните гори са [[широколистни]].
Образувано е от следните три махали: Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.
 
Населението на село Горица<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1110&ezik=bul Справка за населението на с. Горица, общ. Попово, обл. Търговище]</ref> наброява 860 души към [[1934]] г. и 938 – към [[1946]] г., а към [[2018]] г. намалява до 83.
Според старо предание, някога селото било чисто българско и се намирало между селата Горица и [[Бракница]]. Българите го нарекли ''Белозем'', а турците го наричали ''Ак Тужаръ&#768;''. В селото живеели много богати търговци, но било нападнато и изгорено от жителите – турци на днешното село [[Любенци]], Горнооряховско. Една част от жителите на изгореното село заселили днешното село Горица.
 
Най-старият засега [[Османска империя|османо-турски]] данъчен документ, в който се споменава действителното турското име на селото – ''Тюлбеллер'' (от Тюрбелеркьой – „село на височина“) е от [[1541]] г. Според документ от [[1676]] г. в селото е имало 13 данъкоплатци – [[християни]]. Според последния официален турски документ отпреди [[Освобождение на България|''Освобождението'']] в селото имало 141 [[Мюсюлманин|мохамедански]] къщи, без християнски.
 
До ''Освобождението'' селото било населено с турско население. Много преди това в него имало около 250 къщи, но едната му махала изгоряла и жителите ѝ се изселили в село [[Медовина]]. Горица, заедно с околните села, било известно и като хайдушко село. ''Освобождението'' го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в [[Анадола]]. Новите му български жители – [[балканджии]] го преименували с общо решение го преименували на ''Горица'' заради горите, с които било заобиколено от всички страни.
 
Първите заселници в селото дошли през [[1879]] г. Това били три семейства от колибите [[Дойновци|Дойнов мост]] и от махалата [[Зингиевци]] (Зингиювци), [[община Елена|Еленско]]. Малко по-късно от махалите [[Лапавишковци]], [[Елена|Чукани]], [[Беброво]], [[Берковци]] и Кринковци<ref>Заличена през 1971 г. – [https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=32735&ezik=bul Справка за събитията за мах. Кринковци, общ. Елена, Великотърновски окр.]</ref>, също от Еленско, дошли още нови заселници. През [[1900]] г. селото имало 470 жители, от които българите вече били 446 човека.
* Кметско наместничество;
* Църковно настоятелство;
* Народно читалище „Просвета“<ref>Към февруари 2020 г. в село Горица няма действащо читалище – [https://chitalishta.com/?act=regions&do=list&special=1&region_id=25&community_id=175&city_id=1118&bulstat=&reg_num=&name= Читалища, Публичен регистър, област Търговище, община Попово, село Горица (''Няма намерени резултати!'')]</ref>.
* Народно читалище „Просвета“;
 
== Културни и природни забележителности ==
* Късноантична [[крепост]], намираща се на възвишение в местността Кале бурун на 500 м западно от селото;
* В землището на селото имал локализирани антични селища, надгробни могили и др.;
* Местността '''Кървавият гьол''' – усойно място, намиращо се на стария път между селата Горица и [[Славяново]], където преди [[Освобождението]] разбойници причаквали, ограбвали и избивали пътуващите по пътя търговци и гурбетчии. През [[1916]] г. при изсичането на гората там са намерени множество [[череп]]и на хора в корубите на дърветата;
* Църковен православен храм „Св. [[Йоан Кръстител]]“ от [[1889]] г.;
* Символични паметници на загиналите в на войните горичани, намиращи се в двора на църквата;
1892

редакции