Херман Гьоринг: Разлика между версии

Гьоринг е роден на 12 януари 1893 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=21}} в Санаториума Мариенбад в [[Розенхайм]], [[Бавария]]. Баща му Хайнрих Ернст Гьоринг (31 октомври 1839 г. - – 7 декември 1913 г.), е бивш офицер от [[кавалерия]]та и първият генерален губернатор на германския протекторат на [[Югозападна Африка]] (съвременна [[Намибия]]).{{sfn|Block|Trow|1971|pp=327–330327 – 330}} Хайнрих има пет деца от предишен брак. Гьоринг е четвърто от петте деца на втората съпруга на Хайнрих, Франциска Тифенбрун (1859 г. - – 15 юли 1943 г.), баварска селянка. По-големите братя и сестри на Гьоринг са Карл, Олга и Паула; по-малкият му брат е Алберт. По времето, когато Гьоринг е роден, баща му е [[генерален консул]] в [[Хаити]], а майка му се връща в Германия за кратко, за да роди. Тя оставя шестседмичното бебе с приятел в Бавария и не вижда детето отново 3 години, когато тя и Хайнрих се завръщат в Германия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=21–2221 – 22}}

Кръстникът на Гьоринг е д-р Херман Епенщайн, богат еврейски [[лекар]] и [[бизнесмен]], запознал се с баща му в [[Африка]]. Епенщайн осигурява на семейство Гьоринг, което оцелява с пенсията на Хайнрих, първо със семеен дом в Берлин-Фриденау{{sfn|Freitag|2015|pp=25–4525 – 45}}, след това малък замък, наречен Велденщайн, близо до [[Нюрнберг]]. През това време, майката на Гьоринг става любовница на Епенщайн и остава такава за около 15 години. Епенщайн придобива малката титла ''Ritter'' (рицар) чрез служба и дарения на короната.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=22–2422 – 24}}

Заинтересуван от кариерата на войник от най-ранна възраст, Гьоринг се забавлява да играе с войници играчки и да се облича в униформа Боер, която баща му му е дал. Той е изпратен в [[интернат]] на единадесетгодишна възраст, където храната е лоша и дисциплината сурова. Той продава [[цигулка]], за да плати за билета си до вкъщи, и после се качи в леглото си, като се представя за болен, докато му е казано, че няма да се наложи да се връща в интерната.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=24–2524 – 25}} Той продължава да се радва на военни игри, като се преструва, че обсажда замъка Велденщайн и изучава тевтонските легенди и саги. Занимава се и с [[алпинизъм]], като изкачва върховете в Германия, в масива на [[Мон Блан]] и в австрийските [[Алпи]]. На 16 г. той е изпратен във военна академия в [[Берлин]] - – Лихтерфелд, която завършва отлично{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=24–2824 – 28}} (По време на Нюрнбергските процеси за военни престъпления през 1946 г., психологът Густав Гилберт го измерва като притежаващ [[коефициент на интелигентност]] 138).{{sfn|Maser|2004|p=392}}

Гьоринг се присъединява към принц Вилхелм (112-та пехота) на пруската армия през 1912 г. На следващата година майка му се разделя с Епенщайн. Семейството е принудено да напусне Велденщайн и да се премести в [[Мюнхен]]. Бащата на Гьоринг умира скоро след това. Когато [[Първата световна война]] започва през август 1914 г., Гьоринг се разполага в [[Мюлуз]] със своя полк.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=24–2824 – 28}}

През първата година от Първата световна война, Гьоринг служи със своя пехотен полк в района на [[Мюлхаузен]], гарнизон, разположен на по-малко от 2 километра от френската граница. Той е хоспитализиран с [[ревматизъм]]. Докато се възстановява, приятелят му [[Бруно Льорцер]] го убеждава да се прехвърли до ''Luftstreitkräfte'' ("въздушни„въздушни бойни сили"сили“) на германската армия, но молбата му е отхвърлена.

След завършването на пилотния тренировъчен курс, Гьоринг е назначен за ''Jagdstaffel 5''. Сериозно ранен в бедрото във въздушен бой, той се лекува почти една година, за да се възстанови. След това е прехвърлен на ''Jagdstaffel 26'', командван от Льорцер, през февруари 1917 г. Той постоянно отбелязва въздушните победи до май, когато е назначен да командва ''Jagdstaffel 27''. Служейки с ''Jastas 5, 26 и 27'', той продължава да печели победи. Освен железните си кръстове (1-ва и 2-ра степен), той получава лъв "Zähringer"„Zähringer“ с мечове, орден "Фридрих"„Фридрих“, и накрая, през май 1918 г. престижният [[Pour le Mérite]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=31–3231 – 32}} Според Херман Далман, който познава и двамата мъже, Гьоринг имал лордско лоби за наградата.{{sfn|Franks|1993|pp= 95, 117, 156 }} Той завършва войната с 22 победи.{{sfn|Franks|1993|p=117}} Едно задълбочено следвоенно разследване на загубите на съюзниците показва, че само две от спечелените му победи са съмнителни. Три са възможни и 17 сигурни или много вероятни.{{sfn|Kilduff|2013|pp=165–166165 – 166}}

На 7 юли 1918 г. след смъртта на [[Вилхелм Райнхард]], наследник на Манфред фон Рихтхофен, Гьоринг става командир на известния "Летящ„Летящ цирк"цирк“, ''Jagdgeschwader 1''.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=31–3331 – 33}} Неговата арогантност го прави непопулярен с мъжете от неговия ескадрон.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=403}}

В последните дни на войната, на Гьоринг многократно е наредено да изтегли ескадрона, най-напред до ''Airdrome на Tellancourt'', а след това до [[Дармщад]]. В един момент му е наредено да предаде самолета на [[Антантата]], но той отказва. Много от пилотите му умишлено приземяват самолетите си, за да не попадат в ръцете на противника.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=34–3634 – 36}}

Гьоринг остава в авиацията след войната. Той се опитва да прави барнсторминг (авиошоута) и за кратко работи в компанията ''Fokker''. След прекарване на голяма част от 1919 г., живеещ в [[Дания]], той се премества в [[Швеция]] и се присъединява към ''Svensk Lufttrafik'', шведска авиокомпания. Гьоринг често е наеман за частни полети. През зимата на 1920- – 1921 г. е нает от граф Ерик фон Росен, за да го отведе до замъка си от [[Стокхолм]]. Приканван да прекара нощта там, Гьоринг може би по това време вижда за пръв път [[свастика]]та, която Росен има на комина като семейна значка.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=39–4139 – 41}}

"Аз„Аз го харесах, аз го направих ръководител на моята СА, единственият ѝ ръководител, който управляваше СА правилно, и за кратко организира отделение на 11 000 мъже."“

Хитлер и нацистката партия провеждат масови срещи и митинги в Мюнхен и другаде в началото на 20-те години на 20-ти век, опитвайки се да спечелят привърженици в опит за политическа власт.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=49–5149 – 51}} Вдъхновени от [[Поход към Рим|похода към Рим]] на [[Бенито Мусолини]], нацистите се опитват да завземат властта на 8-ми срещу 9 ноември 1923 г. в неуспешен преврат, познат като [[Бирен пуч]]. Гьоринг, който е с Хитлер начело на шествието към Министерството на войната, е прострелян в крака. 14 нацисти и 4 полицаи са убити - – много от най-влиятелните нацисти, включително Хитлер, са арестувани.{{sfn|Kershaw|2008|p=131}} С помощта на Карин, Гьоринг заминава в [[Инсбрук]], където му е направена операция и получава [[морфин]] за болката. Той остава в болницата до 24 декември.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=57–5857 – 58}} Това е началото на неговата морфинна зависимост, която продължава до задържането му в Нюрнберг.{{sfn|Speer|1971|p=644}} Междувременно, властите в Мюнхен обявяват, че Гьоринг е издирван човек. Семейство Гьоринг с остър недостиг на средства и разчитащо на добрата воля на нацистки симпатизанти в чужбина - – се премества от [[Австрия]] във [[Венеция]]. През май 1924 г. те посещават [[Рим]], през [[Флоренция]] и [[Сиена]]. Гьоринг се среща с Мусолини, който изразява интерес да се срещне с Хитлер, който тогава е в затвора.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=59–6059 – 60}}

Междувременно, НСДАП е в период на възстановяване и чакане. [[Икономика]]та се възстановява, което означава, че нацистите нямат възможност да шумят за промяна. СА е реорганизирана, но с [[Франц фон Саломон]], а не с Гьоринг, а [[Шуцщафел]] (СС) е основана през 1925 г., първоначално като лични бодигардове на Хитлер. Членството в партията се увеличава от 27 000 през 1925 г. на 108 000 през 1928 г. и 178 000 през 1929 г. На изборите през май 1928 г. партията получава само 12 места от наличните 491.{{sfn|Shirer|1960|pp=118–121118 – 121}} Гьоринг е избран за представител на Бавария.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=66}} [[Крах на Уолстрийт (1929)|Крахът на Уолстрийт]] от 1929 г. води до пагубен спад в германската икономика, а на следващите избори НСДАП печели 6 409 600 гласа и 107 места в [[Райхстаг]]а.{{sfn|Shirer|1960|pp=136, 138}} През май 1931 г. Хитлер изпраща Гьоринг на мисия във [[Ватикана]], където се среща с бъдещия папа [[Пий XII]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=74}}

Райхстага пламва в нощта на 27 февруари 1933 г. Гьоринг е един от първите, които пристигат на мястото. [[Маринус ван дер Лубе]] - – комунистически радикал, е арестуван и поема единствената отговорност за пожара. Гьоринг незабавно призовава за репресии срещу [[комунист]]ите.{{sfn|Evans|2003|pp=329–330329 – 330}}

На Нюрнбергските процеси, генерал [[Франц Халдер]] свидетелства, че Гьоринг признава отговорността за пожара. Той казва, че в обяд, проведен на рождения ден на Хитлер през 1942 г., Гьоринг казва: "Единственият„Единственият, който наистина знае за Райхстага, съм аз, защото го запалих!"“{{sfn|Shirer|1960|p=193}} В собственото си изказване в Нюрнберг, Гьоринг отрича тази история.

В началото на 1930-те години, Гьоринг често е в компанията на [[Еми Зонеман]], актриса от [[Хамбург]].{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=111}} Те се женят на 10 април 1935 г. в Берлин. Сватбата се празнува в огромен мащаб. В нощта преди нея, в Берлинската оперна зала се състои голям прием.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=139–140139 – 140}} Неговата дъщеря [[Еда Гьоринг]], е родена на 2 юни 1938 г.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=187}}

Хитлер е дълбоко загрижен, че шефът на СА Ернст Рьом планира [[държавен преврат]]. Химлер и [[Райнхард Хайдрих]] планират с Гьоринг да използват Гестапо и СС, за да смажат СА.{{sfn|Kershaw|2008|p=306}} Членове на СА научават за заговора и хиляди от тях излизат на улицата с яростни демонстрации в нощта на 29 юни 1934 г. Разгневен, Хитлер разпорежда арестуването на ръководството на СА. Рьом е застрелян в килията си, когато отказва да се самоубие. Гьоринг лично прави списъците на задържаните, номерирайки ги в хиляди, и решава кой друг трябва да бъде застрелян. Най-малко 85 души са убити в периода от 30 юни до 2 юли 1934 г., което става известно като [[Нощта на дългите ножове]].{{sfn|Evans|2005|pp=31–3531 – 35, 39}} Хитлер признава в Райхстага на 13 юли, че убийствата са били напълно незаконни, но твърди, че е бил в ход заговор за сваляне на Райха. Тогава е и приет закон със задна дата, който узаконява убийствата. Всички критики са посрещнати с още арести.{{sfn|Evans|2005|pp=38}}

Едно от условията на [[Версайския договор]], който е в сила от края на Първата световна война, заявява, че на Германия не е позволено да поддържа [[военновъздушни сили]]. След подписването на [[Пакт Бриан-Келог|пакта Бриан-Келог]] от 1926 г., са разрешени полицейски самолети. Гьоринг е назначен за министър на въздушния трафик през май 1933 г. Германия започва да натрупва въздухоплавателни средства в нарушение на договора, и през 1935 г. официално се признава съществуването на [[Луфтвафе]]{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=116–117116 – 117}} с Гьоринг за министър на въздухоплаването на Райха.{{sfn|Evans|2005|p=364}}

По време на заседание на кабинета през септември 1936 г., Гьоринг и Хитлер съобщават, че германската програма за превъоръжаване трябва да се ускори. На 18 октомври, Хитлер назначава Гьоринг за пълномощен представител на [[Четиригодишен план|Четиригодишния план]], за да изпълни тази задача. Гьоринг създава нова организация за администриране на плана и взима министерствата на труда и селското стопанство под негов чадър. Той заобикаля министерството на икономиката в своите решения, до омразата на ръководителя на министерството [[Ялмар Шахт]]. Огромни разходи са направени при превъоръжаването, въпреки нарастващите [[Бюджетен дефицит|дефицити]].{{sfn|Evans|2005|pp=357–360357 – 360}} Шахт подава оставка на 8 декември 1937 г.{{sfn|Shirer|1960|p=311}}, а [[Валтер Функ]] поема позицията, както и контрола над Райх-банк. По този начин и двете институции са под контрола на Гьоринг, под егидата на Четиригодишния план.{{sfn|Evans|2005|p=361}} През юли 1937 г. е създаден конгломерат ''Reichswerke Hermann Göring'' със статут на държавна собственост, макар и начело с Гьоринг - – с цел да повиши производството на стомана отвъд нивото, което частното предприятие би могло да осигури икономически.{{sfn|Overy|2002|p=145}}

През 1938 г. Гьоринг участва в аферата "Бломберг„Бломберг-Фрич"Фрич“, която взима оставките на министъра на войната генералфелдмаршал [[Вернер фон Бломберг]] и военния командир генерал [[Вернер фон Фрич]]. Гьоринг е свидетел на сватбата на Бломберг и Маргарет Грун, 26-годишна, на 12 януари 1938 г. Информацията, получена от полицията, показва, че младата булка е [[проститутка]].{{sfn|Gerwarth|2011|p=116}} Гьоринг се чувства задължен да каже на Хитлер, но също така вижда това събитие като възможност да се разпорежда с Бломберг. Бломберг е принуден да подаде оставка. Гьоринг не иска Фрич да бъде назначен на тази длъжност и по този начин да бъде негов началник. Няколко дни по-късно, Хайдрих разкрива досие на Фрич, което съдържа твърдения за [[Гей|хомосексуална]] дейност и изнудване. По-късно обвиненията се оказват неверни, но Фрич губи доверието на Хитлер и е принуден да подаде оставка.{{sfn|Gerwarth|2011|pp=116, 117}} Хитлер използва уволненията като възможност да преразпредели ръководството на военните. Гьоринг иска поста на министър на войната, но е отхвърлен. Хитлер поема поста като върховен командир на въоръжените сили и създава подчинени длъжности, за да ръководи трите основни направления на службата.{{sfn|Evans|2005|pp=642–644642 – 644}}

Като министър, отговарящ за Четиригодишния план, Гьоринг се занимава с липсата на природни ресурси в Германия и започва да настоява [[Австрия]] да бъде анексирана към Райха. Провинция [[Щирия]] има богати залежи от [[желязна руда]] и страната като цяло е дом на много квалифицирани работници, които също ще бъдат полезни. Хитлер винаги е бил в полза на анексията на Австрия, родната му страна. Той се среща на 12 февруари 1938 г. с австрийския канцлер [[Курт Шушниг]], заплашвайки с нахлуване, ако не се случи мирно обединение. Нацистката партия е обявена в Австрия за законна, за да получи властта, а референдумът за обединението е насрочен за март. Когато Хитлер не одобрява формулировката на плебисцит, Гьоринг звъни на Шушниг и австрийския държавен глава [[Вилхелм Милас]] да поиска оставката на Шушниг, заплашвайки с нахлуването на германски войски и граждански безредици от членовете на австрийската нацистка партия. Шушниг подава оставка на 11 март. До 5:30 часа на следващата сутрин, германските войски, които са се събрали на границата, влизат в Австрия без съпротива.{{sfn|Evans|2005|pp=646–652646 – 652}}

Въпреки, че [[Йоахим фон Рибентроп]] е назначен за [[министър на външните работи]] през февруари 1938 г., Гьоринг продължава да се занимава с външните работи.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=187}} През юли той се свързва с британското правителство с идеята, че трябва да направи официално посещение, за да обсъди намеренията на Германия за [[Чехословакия]]. Невил Чембърлейн подкрепя срещата и се говори за подписването на споразумение между [[Великобритания]] и Германия. През февруари 1938 г. Гьоринг посещава [[Варшава]], за да потуши слуховете за предстоящото нахлуване в Полша. Той също има разговори с унгарското правителство и през лятото, като обсъжда потенциалната им роля при нахлуването в Чехословакия. На [[Нюрнбергски митинги|Нюрнбергските митинги]] през септември, Гьоринг и други оратори осъждат [[чехи]]те като нисша раса, която трябва да бъде завладяна.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=194–197194 – 197}} Чембърлейн се среща с Хитлер на редица срещи, които водят до подписването на [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] (29 септември 1938 г.), което прехвърля контрола върху [[Судетия]] към [[Нацистка Германия]].{{sfn|Evans|2005|p=674}} През март 1939 г. Гьоринг заплашва президента на Чехословакия [[Емил Хаха]] с бомбардировки на [[Прага]]. След това, Хаха се съгласява да подпише [[комюнике]], приемащо германската окупация на останалата част от [[Бохемия и Моравия]].{{sfn|Noakes|Pridham|2001|p=119}}

[[Алфред Йодъл]] присъства на гръмката реч на Хитлер и уведомява началник-щаба на Гьоринг, [[Карл Колер (генерал)|Карл Колер]], в среща няколко часа по-късно. Осъзнавайки последствията ѝ, Колер веднага отлита да уведоми Гьоринг, който се страхува, че ще бъде обвинен в измяна, ако се опита да завземе властта. От друга страна, ако не направи нищо, той се страхува, че ще бъде обвинен в изоставяне на дълга си. След известно колебание, Гьоринг преглежда копието на указа от 1941 г., според който той е наследник на Хитлер. Указът не само поставя Гьоринг като първи наследник, но също заявява, че ако Хитлер някога загуби свободата си на действие, Гьоринг има пълната власт да действа от негово име като заместник. След като го обсъжда с Колер и [[Ханс Ламерс]] (държавния секретар на канцлерството), Гьоринг заключва, че след като остава в Берлин, очаквайки сигурна си смърт, Хитлер се е лишил от способността да управлява. Всички ссе съгласяват, че следователно Гьоринг има ясното задължение да вземе властта на мястото на Хитлер.{{sfn|Shirer|1960|p=1116}} Той също се мотивира и от страха на съперника си, [[Мартин Борман]], който би могъл да завземе властта след смъртта на Хитлер и да нареди Гьоринг да бъде убит като предател. С това наум, Гьоринг изпраща внимателно формулирана телеграма, с която запитва Хитлер за позволение да поеме властта като водач на Германия, наблягайки, че ще действа в качеството си на заместник на Хитлер. Той добавя, че ако Хитлер не отговори до 22:00 часа същата нощ (23 април), той ще приеме, че Хитлер наистина е загубил способността си за действие и ще поеме ръководството на Германия.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=315}}

| title = The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936–19391936 – 1939

| title = Bandenbekämpfung: Nazi occupation security in Eastern Europe and Soviet Russia 1942–451942 – 45

| title = Securing Hitler's Lebensraum: The Luftwaffe and Bialowieza Forest, 1942- – 1944

| pages = 247–272247 – 272

| title = In the Ruins of The Reich: Germany 1945–19491945 – 1949

| title = Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes, 1939–19451939 – 1945

| title = Above the Lines: The Aces and Fighter Units of the German Air Service, Naval Air Service and Flanders Marine Corps, 1914–19181914 – 1918

| title = Hitler's Table Talk, 1941–19441941 – 1944

| title = Nazism 1919–19451919 – 1945: Foreign Policy, War and Racial Extermination

| title = Junger Wolf im Nebel. Ein Junge in Deutschland 1930–19451930 – 1945

| title = OSS (USS Office of Strategic Services) Art Looting Intelligence Unit (ALIU) Reports 1945–19461945 – 1946 and ALIU Red Flag Names List and Index

| publisher = Central Registry of Information on Looted Cultural Property 1933–19451933 – 1945

| title = Bulgarian Orders and Medals 1878–20051878 – 2005

| pages = 27–4627 – 46

| title = English History 1914–19451914 – 1945