Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 97:
Към 390/391 г. все по-силен става натискът на хуно-българите от север, което предизвиква придвижване на юг от Балкана на отделни подразделения вестготите ([[Мавро Орбини]] цитира сведения на [[Касиодор]] за тежки сражения на българите с римляните около 390 г.). През 395 г. тракийските вестготи и многонационални преселници с предимно готско потекло издигат за първи път свой крал [[Аларих I]] (* ок.370 – † 410), роден в Добруджа (Малка Скития) на един остров в устието на Дунава, който през 394 г., като водач на готите ''федерати'', е участвал в [[Алпи]]те в победоносния поход на [[Теодосий I]] срещу езичника, гала [[Евгений (узурпатор)|Евгений]] († 394), самообявил се за император на Запада с помощта на ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' [[Арбогаст]] († 394). В [[Битка при Фригид|Битката при р. Фригид]] християнската източна войска, въпреки тежките загуби на вестготите, успява да победи езическата западна войска и да даде тласък на християнизирането на Запада.
При все по-масовото преминаване на Дунава от хунобългарите част от вестготите под ръководството на Аларих I преминават Балкана и тръгват към Цариград, после към Тесалия и Пелопонес, още повече, че не се чувстват вече обвързани с договора след смъртта на Теодосий I през 395 г. Преминават [[Термопили]]те, оплячкосват [[Атика]], превземат [[Атина]], [[Коринт]], [[Аргос]] и [[Спарта]]. След като са разбити през 397 г. от
Междувременно, през зимата на 399/400 г. Тракия отново станала арена на бунт на „римски“ готи, ръководени от римския пълководец и Консул от дунавско готско потекло [[Гаинас]]. Той влязъл в Константинопол с войските си и изискал номинирането му за ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' и даже с амбиции за трона <ref>[[Созомен]], VIII, 4</ref>, но срещнал съпротива от управляващата върхушка. На искането на убедения арианец, на неговата религиозна общност да бъде предоставена една църква, силно се противопоставил Константинополският патриарх св. [[Йоан Златоуст]] (* 350 – † 407) <ref>[[Теодорет]], „Historia Ecclesiastica“, II, 5; V, 22</ref>. Императорските войски на испанеца Аркадий започнали преследване и лов на готи. На 12 юли 400 г. 7000 от тях нахлули в готската православна църква близо до двореца, където, по лична заповед на императора, били затворени, съсечени и изгорени с църквата <ref>Созомен</ref>. Гаина напуснал града, но бил разбит при [[Дарданели]]те. Успял да избяга на север от Дунава, където бил убит от хунобългарите на кан [[Улдин]] от опасения да не би да предизвика размирици всред готите. От тук нататък Константинопол все по-често започнал да се намесва с военна сила в българо-гръцките религиозни борби в полза на вторите.
| |||