Куруш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -ти век ---> век ; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Turchia, solimano II, kurush, 1687-1691.JPG|мини|дясно|175п|Куруш на Сюлейман ІІ,<br/> 1687 – 1691]]
 
'''Курỳшът''' е дребна турска монета, подразделение на официалната валута [[турска лира]].
 
== Название ==
От етимологична гледна точка „куруш“ (''kuruş'') – названието на турския [[грош]], произлиза от немското ''Groschen'' през османския турски: ''غروش'' или ''gurûş''. В началото на 20 век той е приравнен на [[пиастър]]а, затова в много литератури, например в руската, за куршушакуруша се говори като за „турецкий пиастр“. <ref name="kurush_ns">[http://www.numizm.ru/html/p/piastr.html Нумизматический словарь: Пиастр]</ref> <ref name="kurush_acad">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/79478/Пиастр Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона: Пиастр Турецкий]</ref>
 
Голяма част от нетурското население в пределите на [[Османската империя]] обаче продължавало да нарича [[монета]]та „грош“ и така я обозначавало в документи и художествени произведения, които не били написани на турски език.
 
== История ==
Първият турски куруш се сече през [[1687]] г. при [[султан]] [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман ІІ]] с цел да замени популярните дребни европейски монети с подобна стойност (предимно австрийски), които намирали широко разпространение и в неговите владения, но имали недопустими християнски кръстове и знаци върху себе си. Първоначално на предната страна се изписвало името и годината на всъпваневстъпване на султана на престола, вместо годината на издаване на монетата. От [[1703]] г. името се появява във форма на [[тура]]. <ref name="kurush_ns"/>
 
В началото това била тежка монета, но с течение на времето съдържанието на скъпоценни [[метал]]и в нея силно намаляло и курсът ѝ станал плаващ спрямо другите европейски валути, като при султан [[Махмуд II]] стойността ѝ е равна само на 1/4 франка. <ref name="kurush_acad"/> Това в условията на все още пълно господство на златния стандарт е напълно основателен признак за недоверие: .<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/1093958 Пиастр турецкий. Куруш] </ref>
 
:— през* [[1687]] г. първият грош има тегло 19,24 [[грам|g]], диаметър 40 mm и се равнява на 40 пари.
:— през* [[1719]] г. теглото му се увеличава до 26 g
:— през* [[1810]] г. – теглото намалява до 4,65 g (при проба 486 и диаметър 28 mm)
:—* приПри султан [[Махмуд II]] (1808 – 1839) курушът се обезценява два пъти <ref name="kurush_es">[http://kabuli.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/21/evropeiski-monetni-sistemi-h-h-hh-vek.990568 Европейски моентнимонетни системи]</ref>
:—* 1 куруш при султан [[Селим III]] (1789 – 1807) се равнява на 23 куруша на [[Абдул Меджид I]] (1839 – 1861) <ref name="kurush_es"/>
:— през* [[1900]] г. тежитегло само 1,202 g.
 
Курушът също има свои дробни (пресметнати в [[пара|пари]]) и кратни разделения.
 
В началото на 19 век: <ref name="kurush_ns"/> <ref name="kurush_es"/>
 
:—* 1 пара = 3 [[акче]]та
:— 1* бешлик = 5 пари
:— 1* онлук = 10 пари = 1/4 куруша
:— 1* онбешлик = 15 пари
:— 1* ирмилик = 20 пари = 1/2 куруша
:—* 1 отузлук = 30 пари
:—* 1 куруш = 40 пари (پاره)
:—* 1 алтмишлик = 60 пари = 1,5 куруша
:—* 1 юзлук = 100 пари = 2,5 куруша
 
След паричната реформа от [[1844]] г. на султан [[Абдул Меджид I]] Турция започва да пуска монети по европейски образец. На предната страна са изобразени турата на султана и годината на пускане, а на обратната – мястото на сечене и годината на възкачване на султана на престола. <ref name="kurush_ns"/>
 
Златните монети, проба 916 са както следва: <ref name="kurush_ns"/> <ref name="kurush_es"/>
 
:—* 1 бешизлук = 500 куруша
:—* 1 ики йуз елилик = 250 куруша
:—* 1 лира отманлъ = 100 куруша (= 1 [[турска златна лира|златна лира]] с тегло 7,216 g = 1 златно меджидие)
 
Сребърни монети, проба 830: <ref name="kurush_ns"/> <ref name="kurush_es"/>
 
:—* 1 [[Меджидие (монета)|сребърно меджидие]] = 20 куруша
:—* 1 бешлик = 5 куруша
:—* 1 икилик = 2 куруша
:—* 1 онлук = 10 куруша
:—* 1 ирмилик = 20 куруша
:—* 1 юзлук = 25 куруша
:—* 1 куруш = 40 пари
 
== Съвременна употреба ==
Line 57 ⟶ 56:
Курушът се превръща в стандартна парична единица след паричната реформа през [[1844]] г. и до 1970-те години той е подразделение на турската лира.
 
След реформата през [[1916]] г.: за златната монета от 100 куруша чистото тегло на [[злато]]то е фиксирано на 6,6147 g, а [[сребро|сребърната]] монета от 20 гроша (1 меджидие) е тежала 19,965 g. Но в обращение циркулират само хартиени и билонни монети. <ref name="kurush_ns"/>
 
1 куруш бива приравнен на 1 [[пиастър]] <ref name="kurush_es"/>, широко разпространена монета в [[Близкия изтокИзток]] и [[Северна Африка]], което улеснява стокообмена и финансовите транзакции на Турция с много от съседните ѝ страни.
 
Преди 20 век курушът се сече като златни или сребърни монети в зависимост от номинала, а от 20 век – като [[билонни монети]].
Line 65 ⟶ 64:
В резултат на силните инфлационни процеси през 20 век монетата изгубва смисъл като разменна единици и дълго време не се използва в обращение. След деноминацията от [[2005]], когато турската лира се раздели с шест от нулите си, курушът отново е официално подразделение на лирата в съотношение:
 
::::::::::— 1 лира = 100 куруша
 
В обращение се намират монети от 1, 5, 10, 25 и 50 куруша. <ref name="kurush_ns"/>
 
== Източници ==