Плауновидни: Разлика между версии

| fossil_range = {{fossil range|428|0|ref=<ref name="Kenrick & Crane">{{cite book | last1=Kenrick | first1=Paul | last2=Crane | first2=Peter R. | year=1997 | title=The Origin and Early Diversification of Land Plants: A Cladistic Study | location=Washington, D. C. | publisher=Smithsonian Institution Press | isbn=1-56098-730-8 | pages =339–340339 – 340 }}</ref>}}

'''Плауновидни''' (''Lycopodiophyta'') е [[отдел (биология)|отдел]] [[растения]], най-древната оцеляла днес група [[васкуларни растения]], наред с [[Псилотовидни]]те. Размножават се чрез [[спора|спори]] при хетероморфна [[смяна на поколенията]], като някои видове са [[изоспорови]], а други - – [[хетероспорови]]. Различават се от останалите васкуларни растения по своите [[листо|листа]] (''[[микрофил]]и''), които имат само по 1- – 2 проводящи снопчета, за разлика от по-усложнените листа на [[папрати]]те и [[семенни растения|семенните растения]].

Съществуващите днес плауновидни се разделят на три основни групи, понякога класифицирани като [[клас (биология)|класове]], а в други случаи - – като [[разреди]]:

* ''[[Protolepidodendropsida]]'' — – близки до Псилотовидните (долен и среден [[девон]])

* ''[[Lepidodendropsida]]'' — – дървесни видове, достигащи 40 m височина ([[карбон]])

''Lycopodiophyta'' са една от няколкото групи растения, разпространили се на сушата през силур и девон. Докато океанските течения смесват [[кислород]], [[вода]] и [[хранително вещество|хранителни вещества]], на сушата те са структурирани, като водата и минералите са в почвата, а кислородът и светлината - – във въздуха. Силната слънчева светлина увеличава риска от [[генетика|генетични]] увреждания. Без наличието на водна среда става възможна [[дехидратация]]та и е необходима по-здрава структура, противопоставяща се на [[гравитация]]та.