Така след 976 г. североизточна България, заедно с прилежащите ѝ отвъддунавските области, е освободена от Петър и Боян и остава под българска власт до 1001 г.
В ''Записките на Готския топарх'' от 1003 г. – описание на събития от византийскиятвизантийския началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]] – където пише, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”,'' също се споменава за българската войска, преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296—302. </ref>
