Простъпка: Разлика между версии

'''Простъпката'''<ref>Наказателният закон на Княжеството, а впоследствие Царство България, влиза в сила от 1 май 1896 г. и се прилага до 13 февруари 1951 г. Със същия е въведено двупартидно деление на престъпните деяния – престъпления и нарушения. Въпреки че, законът не си служи с термина "простъпка", то законодателството на Княжеството, а впоследствие и Царство България, го употребява още предходно в Закона за съдопроизводството по углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии от 04.06.1880 г. и в Закона за съдене на министрите от 13.12.1880 г., като впоследствие този термин е въведен и в Закона за горите, който е в сила от 16.07.1925 г. до 27.03.1948 г. Законодателството на Народна република България също борави с термина "простъпки" в Закона за всеобщата военна служба, който е в сила от 14.02.1958 г. до 27.02.1996 г. Книга втора, дял II от НаказателниятНаказателния закон на Княжество, а впоследствие Царство България, изброява в единадесет глави нарушенията и техните наказания, имайки предвид, че последните са простъпки, след като тези нарушения са вкарани изрично и фигурират като такива именно в наказателния закон. Разграничението е формално, според вносителя на този закон д-р [[Константин Стоилов]], понеже престъпленията имат общодържавно значение и засягат правата на хората, а нарушенията, т.е. простъпките, засягат временни интереси или имат полицейски характер.