Темъц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- е е + е ) |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 23:
Темско е вероятно последната българска крепост превзета от турците<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,</ref>. Това става за пръв път чак в [[15 век|ХV век]] в [[1408]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref>, според други изследователи – в [[1409]] г. <ref>Павловић, Леонтије, ''Манастир Темска, Посебна издања: Народнимузеј, књ. 3'', Смедерево, 1966.</ref><ref>Радовић, Александар, ''Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године'', Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 – 139.</ref>.
Впоследствие при Темско стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от
Тежки битки се водят при крепостта и в самия край на ХVII век в [[1692]] г. по време на [[Австро-турски войни|Австро-турската война 1683 – 1699]] г. когато, както свидетелства графита на поп Любен пак на църквата в близкия Темски манастир, много християнска кръв се проляла в Темско и хората тежко страдали от глад и от маджарите, а ''град Темъц'' и заедно с него манастира са опустошени от унгарците.<ref>Овчаров, Николай, ''Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност'', София 2006, с.338.</ref>
| |||