Теодор II Ласкарис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 26:
'''Теодор II Дука Ласкарис''' ({{Lang|el|Θεόδωρος Β΄ Δούκας Λάσκαρις; Θεόδωρος Β΄ Λάσκαρις}}; ''Theodōros II Doukas Laskaris''; ''Theodoros II Laskaris'' * декември [[1221]]/януари [[1222]]; † 18 август [[1258]]) е император на [[Никейска империя|Никейската империя]] от династията [[Ласкариди]] в периода от [[3 ноември]] [[1254]] до [[18 август]] [[1258]] г. Син е на император [[Йоан III Дука Ватаци]] и на [[Ирина Ласкарина]].
 
Получава много добро образование и се интересува от науки и изкуства, но е болен от [[епилепсия]]. След като Йоан III Дука Ватаци умира през 1254 г. в Никея, синът му Теодор II е коронован за император. В началото, след възкачването му на престола, се смята, че няма качествата на баща си, поради което никейските владения в Тракия са нападнати от българскиятбългарския цар [[Михаил II Асен]] през 1255 година. Теодор II обаче поема лично командването на войските и показва неочаквано добри резултати като пълководец. След като българите са победени, Михаил II е убит при заговор на приближените му, а в България започва борба за властта. През това време никейският владетел присъединява повечето български територии в Тракия и Македония и овладява [[Епир]] с крепостта [[Драч]].
 
Във вътрешнополитическо отношение, Теодор II Ласкарис фаворизира средната класа и засяга интересите на знатните родове, с което предизвиква тяхната опозиция. В резултат, някои от аристократите са заточени, включително и бъдещият император [[Михаил VIII Палеолог]], обвинен в конспирация със селджуците от Рум.