Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 91:
През този период от историята на Харлем е предаван твърде романтичен характер. Но през 20-те години кварталът се превръща в пренаселено предградие и някой от легендарните традиции на ренесансовия Харлем били почернени от мизерия, престъпност или други социални зарази. Например през този период Харлем е бил известен като „рента партита“, неформални събирания, на който се сервирал контрабанден алкохол и се свирела музика. Хората плащали, за да присъстват и по този начин помагали на домакина да си изкара месечния наем. Въпреки тази живописна картина, тези партита скоро били отхвърлени от обществеността. По-нататък повече от ¼ от Афроамерикански домакинства изкарвали месечния наем като си взимали съквартиранти, които често водели със себе си вредни навици и участвали в престъпна дейност, което вгорчавало живота на уважаваните семейства. Градските реформатори опитали да елиминират „съквартирантското зло“, но проблемът се влошил преди изобщо да се подобри и през 1940 г. 40% от Афроамериканските семейства си взимали съквартиранти.
Високите наеми и нищожната поддръжка на сградите, от който страдали жителите на Харлем през по-голямата част на ХХ век не била просто резултат от расизма на белите господари;но макар и да не е имало много точни статистики, по заможните чернокожи успявали да си откупят земя в Харлем и дори през 1920 г. значителна част от квартала бил притежаван от негри. В края на 60-те години след общ преглед станало ясно, че 60% от бизнеса в гетото се управлява от Афроамериканци и значителна част от
През 1928 г. първият опит за жилищна реформа в Харлем идва с конструирането на „Пол Лорънс Дънбар Хаус“, поддържана от Джон Рокфелер Младши. Намерението му било да покаже на хората с по-скромни възможности значението на възможността да живеят на откупена от тях земя. Голямата депресия обаче връхлетяла скоро след отварянето на сградите и опитът се провалил. През 1936 година той бе повторен от „Харлем Ривърс Хаусес“, доста по непретенциозен жилищен проект. През 1964 г. бил даден старт на 9 големи проекта които построили жилища и дали подслон на над 41 000 души.
Ред 101:
[[Файл:Church of the nazareth.jpg|мини|210px|Църквата „Назарет“ на 144 улица и терасата „Хамилтън“. Сградата представлява изгорена до основи постройка.]]
Черният Харлем винаги е бил религиозен и мястото е дом на над 400 църкви. Групите на „Ислямската нация“ и отцепника „Черен мохамеданин“ поддържали джамиите в Харлем, а църква „Морамон“ построила малък параклис на 128-ма улица през 2005 г. Много от църквите в областта се разполагали в празни складове или мазета. Тези малки организации можели да имат само от 15 до 20 човека последователи, но наброявали хиляди. Юдеистите също присъствали в Харлем. Особено в годините след Втората световна война квартала ражда лидерите на популярния християнски „култ“ – Джорд Уилсън Бектън и Фадър Дивайн. От 1965 г. общността е дом на хора на харлемските момчета, известен обикалящ хор, образователна програма за млади момчета повечето от който Афроамериканци. Девическият хор на Харлем е основан през 1968 г. Манхатън е допринесъл за развитието на хип-хоп културата, която имала корени в Харлем. Родно място на П. Диди, също така е родно място на популярни хип-хоп танциори като Харлем Шейк. От пристигането на Афроамериканци в Харлем квартала е страдал от висок процент на безработица, по-висок от
=== Престъпност ===
Харлем отдавна е свързан с престъпност. През 20-те години италианската и еврейската мафия играели главна роля в клубовете, предназначени само за бели, и в долнопробните заведения с предимно бели посетители. Мафиотът Дъч Шулц контролирал производството и разпространението на целия алкохол в Харлем през 1920 г. Афроамерикански гангстери се занимавали предимно с политически рекети, известни още като „игра на числата“. Това била схема за залагания подобна на лотарията, която можела да се играе незаконно на безброй места около Харлем. До 1925 г. в квартала имало 30 черни застрахователни банки, като някои от тях били достатъчно големи, за да прибират залозите на разстояние от 20 пресечки или 3 – 4 авенюта. До началото на 50-те години разиграваните пари нараснали на милиарди долари и служителите на реда били дълбоко корумпирани от взимане на подкупи от босовете. Шефовете станали финансови източници, осигуряващи капитал за тези, които не били достатъчно годни, за да си го получат от традиционните финансови институции, и освен това инвестирали в законен бизнес и частна собственост. Популярността на „играта на числа“ била засенчена от създаването на Ню Йоркската лотария, която давала по-големи суми и била законна. Статистиките от 1940 г. показват, че над 100 убийства се извършват за година в Харлем, но изнасилванията били рядкост. До 1950 г. всички бели напуснали Харлем и до 1960 г. средната класа на Афроамериканците изчезнала. В същото време контролът на организираната престъпност преминал от Еврейските и Италиански синдикати и в ръцете на местните Афроамериканци, Пуерторикански и Кубински групи.
По време на бунтовете от 1964 г. процентът на наркозависими в Харлем бил 10 пъти по-висок от
=== Политика и активизъм ===
| |||