Народен съд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
м Народният съд е легитимен, наказани са виновниците, довели страната до втора национална катастрофа. |
||
Ред 1:
{{друго значение|извънредния съд|първоинстанционните съдилища в периода 1952 — 1973 г.|Районен съд}}
{{към пояснение|Народен съд|Народен съд (пояснение)}}Народният съд е създаден в съответствие с няколко решения на великите сили от антихитлеристката коалиция по време на войната, и специално по силата на чл.5 на Парижкия мирен договор, задължаващ България да проведе такъв съд. В съответствие с тези решения правителството на ОФ приема "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Създаването му е потвърдено от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война В международен план Народният съд е легитимен и никога никой от великите сили не го е обявявал за престъпен. Провеждането му става под надзора на междусъюзническата контролна комисия в София, която не е оспорила решенията му. Създаден е от правителството на Отечествения фронт, в което Комунистическата партия има само 4 министри от общо 16. Самият лидер на БЗНС Никола Петков е подкрепил създаването и решенията на Народния съд.Осъдени са .депутатите и членовете на правителствата, които приемат мракобесни и антисемитски закони, вкарват България в съюз с нацистка Германия и обявяват война на САЩ и Великобритания, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до разрушения на хиляди сгради и до смъртта на близо 1800 българи? Те са виновни за бездействието им по отношение на изпращането в концентрационните лагери на български евреи от окупираните територии в Гърция, Сърбия и Македония, и за злодеянията на български военни в тези територии. Те са отговорни и за бруталната разправа с участниците в съпротивата срещу режима, която се наказва с нечувано беззаконие и жестокост. За отрязана партизанска глава се плащат по 50 000 лева, ятаци са избивани без съд и къщите им са опожарявани. Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд противници на властта не са могли да разчитат на справедлив процес, защото тогавашният Закон за допълнение и изменение на ЗЗД, който между другото предвижда и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всякакви права. Народния съд не може да се сравнява с Нюрнбергския процес, на който действително са осъдени на смърт само 12 души.
[[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|180px|мини|[[Константин Муравиев]], министър-председател на последното българско правителство преди [[деветосептемврийски преврат|преврата от 1944 г.]], е сред малкото оцелели висши политици]]▼
Отделно в стотици други процеси в Германия, са осъдени, често със смъртни присъди, десетки хиляди нацисти. Във всяка от една от разделените от победителите зони в Германия се провеждат местни съдебни процеси, на които се издават стотици смъртни присъди. Нацисти, извършили престъпления в Полша, са изпратени на съд там и екзекутирани. Подобно е и положението в другите два участника в оста "Рим. Берлин и Токио". В Италия са ликвидирани над 20 000 души, в резултат на присъди, но и без съд и присъда. В Япония, подобно на Германия, се провеждат около 2,200 съдебни процеса, близо 5,000 японски политици и военни са обвинени за военнопрестъпници и са изпълнени около 1000 смъртни присъди. Във Франция са осъдени хиляди нацистки колаборационисти, екзекутирани са 791 души, заедно с четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал, В България също, на 5 април 1945г. излиза Указ 54, с който смъртните присъди на много осъдени на смърт са заменени с доживотен затвор, близо 2,600 присъди не са изпълнени.
▲<br />[[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|180px|мини|[[Константин Муравиев]], министър-председател на последното българско правителство преди [[деветосептемврийски преврат|преврата от 1944 г.]], е сред малкото оцелели висши политици]]
'''Народният съд''' е наименование на [[извънреден съд]], действал в [[Царство България]] в периода от декември 1944 до април 1945 г. като [[де факто|фактически орган]] на левия революционен терор.<ref name="Ivailo">Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> Създаден е с наредба-закон от 30 септември на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]] – това става в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] масово политическо насилие в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 101 – 102}}</ref>
| |||