Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- в в + в )
м Bot: Automated text replacement (- в Ф + във Ф)
Ред 74:
Осман е честен, но похарчва 2,5 милиарда франка за възстановяването на Париж, сума, която зашеметява неговите критици. Жул Фери и други врагове на Наполеон твърдят, че Осман е разходвал безразсъдно много пари и е планирал лошо. Освен това те твърдят, че е фалшифицирал сметки. Докато Наполеон е наел Осман, политическите атаки са толкова интензивни, че той принуждава Осман да стане изкупителна жертва, надявайки се, че оставката му ще задоволи буржоазните партии, които стават все по-яростни по време на икономическата депресия в края на 1860 г.
 
Плановете на Осман с радикалното им преустройство съвпадат с време на интензивна политическа активност в Париж. Много парижани са разтревожени от унищожаването на „старите корени“. Историкът Робърт Хърбърт казва, че „импресионистичното движение е изобразило тази загуба на връзка в такива картини като „Бар ввъв Фоли-Бержер“ на Мане. Темата на картината е разговор с мъж, видян в огледалото зад нея, но изглеждащ отсъстващ. Според Хърбърт това е симптом на живот в Париж по това време: гражданите се откъсват един от друг. „Непрекъснатото унищожаване на физическия Париж доведе до унищожаване и на социалния Париж.“ Поетът Шарл Бодлер е свидетел на тези промени и пише в отговор стихотворението „[[Лебедът]]“. Стихотворението е плач за и критика против унищожаването на средновековния град в името на „прогреса“.
 
Осман също е критикуван за високата цена на проектите си. Наполеон III уволнява Осман на 5 януари 1870 г., за да подобри имиджа си. А Осман остава любима мишена на критиката на [[ситуационизъм|ситуационизма]]; освен че посочват репресивните цели, които са постигнати от урбанизма на Осман, [[Ги Дебор]] неговите приятели (които считат урбанизма за „държавна наука“ или по своята същност „капиталистическа“ наука) също подчертават, че той добре отделя зоните за отдих от работните места, като по този начин обявява модерен функционализъм, както е илюстрирано от прецизното разделяне на зоната на [[Льо Корбюзие]] (една зона за циркулация, друга за настаняване и последната за труд).