|
|image=Vranjo_Burigan.jpg|150 pix|
|image_caption=Bulgarian Shepherd
|height= мъжки: мин68 -см 65-78 см <BR> женски: мин- 6066 см – 69 см
|weight= мъжки: мин. 55 – 80 кг <BR> женски: мин. 45 – 65 кг.
|country= [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|ръб|20px]] [[България]]
|year=
|year=автохтонна порода
|fcigroup={{!}}{{!}}
|fcisection=2
|fcinum= ?
|fcinum= няма номер на стандарт
|fcistd= http://www.brfk.org/balgarsko-ovcharsko-kuche
|category =молосоиди
|
|}}
'''Българското овчарско куче''' е новосъздадена порода куче. Огромно влияние върху формирането на съвременното българско овчарско куче оказва стремежът към създаване на много едро куче компаньон, подходящо по-скоро за градска среда и изложбен ринг. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. За основа е използвана старата автохтонна порода овчарско куче на номадите известна и днес като [[Каракачанско куче]]. Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издържливост, гъста и обилна козина, гъвкава и приспособима психика, борбен характер и разностранно развити качества. На нейна основа, след 2001 г. международен FCI съдия Стефан Попов и съратници създават нова порода-съвременното българско овчарско куче. За целта се използват активно едри, масивни екземпляри, дооформяни през последните 20 години чрез хаотично вливане на кръв от сродни породи – средноазиатска овчарка, кавказка овчарка, санбернар, нюфаундленд, московски страж и др.
'''Българското овчарско куче''' е автохтонна българска порода, която е създадена с цел охраняване на селскостопански животни (овце, кози , крави и други) , както и на недвижими обекти , като складове , фабрики , имоти и други.
Българското овчарско куче не фигурира в списъка на Международната федерация по кинология (FCI) нито като самостоятелна порода, нито като вариант на порода. Признато е само от три частни, алтернативни на FCI кучелюбителски организации с българо-руски генезис: Alianz Canine Worldwide, Inernational Kennel Union и United Kennel Clubs International.
== История на породата ==
Още от най-дълбока древност, овцевъдството е било основния поминък на [[българите]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://agrotv.bg/p_10774Bylgarskoto-ovcharsko-kuche-%e2%80%93-s-naj-dreven-proizhod-.html|заглавие=БЪЛГАРСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ – С НАЙ-ДРЕВЕН ПРОИЗХОД|автор=Стефан Попов|фамилно_име=Попов|първо_име=Стефан|дата=|труд=AGRO TV|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Те били съпровождани, от големи и силни кучета, които наричали овчарски , заради връзката им с овцете, които се грижили за сигурността на стадото, тъй като върлувала опасност от нападение на диви животни , като [[Вълк|вълци]] и [[мечки]], а също така и от [[Кражба|крадци]]. Също така , по-едрите кучета от породата са използвани и като бойни. В почти всички сборници със събрани песни и сказания , освен за българските овчари и техните овце, се говори и за българските овчарски кучета. Писателят [[Ангел Каралийчев]], в една от приказките му: [https://chitanka.info/text/3558-vylkyt-i-kucheto ,,Вълкът и кучето']' , пише за овчарското куче. И до днес по народните събори, като [[Копривщица]] и [[Рожен (село)|Рожен]], се пеят песни, възпяващи епичните битки на българските овчарски кучета, с вълци, и крадци. Показателна е книгата, която представлява сборник от разкази на [[Добри Жотев]], наречена: ,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta ,Вълчи вървища]<nowiki>''</nowiki> с няколко разказа на овчари от Земен. В сборника на Добри Жотев са събрани следните разказа: ,,Предговор<nowiki>''</nowiki> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Марко и аз]'<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta|заглавие=Марко и аз|автор=Добри Жотев|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=chitanka.info|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>' ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Село без кучета]<nowiki>''</nowiki> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Нощен гост]<nowiki>''</nowiki> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Караман]<nowiki>''</nowiki><ref>Нашите кучета наостриха уши. Караман, който лежеше спокойно край огъня, вдигна едрото си тяло, излая и започна да обикаля около затвореното в егрека стадо. </ref> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Диви кучища]<nowiki>''</nowiki> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Шабан]<nowiki>''</nowiki> ; ,,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta Нелка]<nowiki>''</nowiki> ; ,[https://chitanka.info/book/409-vylchi-vyrvishta ,Каро]<nowiki>''</nowiki> и други. Ролята на българското овчарско куче може да бъде видяна и днес, при множество стада, особено в районите с развито високопланинско овцевъдство, като например във [[Велинград|Велинградско]], [[Белово|Беловско]] , [[Ракитово|Ракитовско]], [[Костандово|Костандовско]], [[Пазарджик (област)|Пазарджишко]] , [[Костенец (село)|Костенец]] , [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиман]], [[Стрелча]], [[Овчеполци]], [[Панагюрище]], [[Копривщица]], [[Доспат]], [[Сатовча]], [[Гоце Делчев (община)|Гоце Делчев]], [[Банско]] , [[Разлог (област)|Разлог]], [[Якоруда]] и много други райони с развито овцевъдство. Най-популярните имена на българските кучета са Шаро, Мечо, Мурджо и Караман, като Караман е турцизъм[[Помаци в България|.Помаците]] имат особена заслуга за съхраняването и развитието на овчарското куче в България. През последните години , много кучета, водят произхода си от овчари от [[Родопи|Родопите]], често изповядващи ислям, но като генетични българи със съхранен език, бит и култура , характерни само за българският народ. [[Каракачани|Каракачаните]] идват по българските земи , преди по-малко от век и половина , търсейки по-добра паша през летният сезон. Българското овцевъдство, привлича каракачански овчари, които влизат в контакт с българските овчари, в района на , където чепеларски и смолянски овцевъди зимуват в търсене на по-мек климат през зимата. Идвайки в България , каракачаните водят със себе си кози, овце, коне и разбира се овчарски кучета, които те самите наричат ,,poimenikós skýlos<nowiki>''</nowiki> , говорейки гръцки диалект. Единственият изследовател на тези кучета, д-р Тодор Гайтанджиев, описва кучето на каракачаните, като сиво , едноцветно , с опашка на долу, значително по-дребно от българското овчарско куче. Българското овчарско куче е многоцветно, с голяма глава и варираща дължина на косъма. С най-често бяло и черно обагряне или сиво и бяло. опашката е завита на колело или сърп, високо носена на гърба. Рядък но ценен за овчарите цвят е червено и бяло с червен нос. Разликата между каракачанските кучета и българските овчарски кучета е огромна. Идвайки по българските земи , каракачаните виждат, много по-едри кучета от техните, с много по-добри работни качества. В периода на всяко породо-образуване, съществува ареал на зареждане и формиране на породата, които за българското овчарско куче е само и единствено в България.
== Стандарт на породата ==
=== Научна, систематична и стопанска класификация ===
При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта доколко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в България и други райони на Балканския полуостров. Подобни изследвания не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер. През 2012 г. в лаборатория „Проген“ е направен генотест на представителна извадка от породата (150 екземпляра). Генотипирането на животните е извършено по 19 маркера, съгласно изискванията на Международната общност по животинска генетика (ISAG). В резултат на проведените изследвания са определени генетичните характеристики на тази популация, без същите да са сравнени с характеристиките на сродни породи. На всяко от изследваните животни е издаден сертификат с отразени генетични характеристики (генетичен паспорт). <ref>Доклад на лаборатория „Проген“ по проект „Генотипиране на българското овчарско куче“ </ref>
=== '''Произход на породата''' ===
България. Класификация по [[Международна федерация по кинология|FCI]] – Група II; Секция 2 – [https://shensis.wordpress.com/2016/04/06/%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B8%D0%B4%D0%B8/ Молосоиди]. Подсекция – 2 Планински кучета. Без изпитание за работа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://brfk.bg/porodi/balgarsko-ovcharsko-kuche/|заглавие=БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=БРФК/BRFC|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>.
=== Поведение ===
Преобладаващата отбранителна реакция със силен тип нервна система и уравновесен характер. Най-общо [[Българско овчарско куче|БОК]] може да се охарактеризира като спокойно, недоверчиво към непознати куче компаньон. Тези му качества съчетани с импозантен ръст го определят като незаменим и желан помощникприятел на човека ив стадата.урбанизираните региони на ДружелюбноБългария.
=== Предназначение на породата ===
БОК е порода, създадена на база на кучета използвани за охрана в свободно състояние или в група на селскостопански животни. Подходяща е за участия в изложби, разходки в парка, охрана на дворове, вили, складове и други охранявани обекти.
Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://agrotv.bg/p_10763Za-kinologiqta-s-d-r-Kynev:-Bylgarskoto-ovcharsko-kuche-%E2%80%93-prednaznachenie-i-razvyzhdane,-avtor-Svetla-Stefanova.html|заглавие=БЪЛГАРСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И РАЗВЪЖДАНЕ|автор=Светла Стефанова|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AGRO TV|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>.
=== Отглеждане ===
Трябва да се има предвид, че БОК притежават твърд, доминантен характер и по тази причина кучетата от породата трябва да се възпитават от малки и се нуждаят от здрава ръка и опитен стопанин, особено когато бъдат взети за съжителство в апартаментски условия, където постоянно се осъществява взаимодействие между тях и хората.
Повечето кученца БОК от малки проявяват типичен инстинкт да закрилят и пазят хората и животните, съвместно с които живеят.
=== Конституция и тип висша дейност ===
|
