Евровизия 1977: Разлика между версии

| име = Евровизия 1977

| картинка = ESC_1977_logotyp.png

| картинка-големина = 222px202px

| финал-дата = [[7 май]] [[1977]] г.

| водещ = Анджела Рипон

| режисьор = Стюарт Морис

| телевизия-домакин = [[Би Би Си]]

| място = [[Файл:EuroReino Unido.svg|25px]] [[Великобритания]]<br>Уембли конферънсКонферънс Сентър, [[Лондон]]

| победител = [[Файл:EuroFrancia.svg|25px]] [[Франция]]<br>Мари Мириам – „L'oiseau et l'enfant“

| участници-брой = 18

| завръщане = [[Файл:EuroSuecia.svg|25px]] [[Швеция]]

| оттегляне = [[Файл:EuroYugoslavia.svg|25px]] [[Югославия]]

| участници-карта = ESC_1977_Map.svg

| участници-цвят1 = #22b14c

| описание-участници1 = Участващи страни

| участници-цвят2 = #ffc20e

| описание-участници2 = Страни участвали преди, но не и през 1977 г.

| конкурс = Евровизия

| предишна = 1976

| следваща = 1978

Първоначалното решение на [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия]] – организаторът на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“, е фестивалът да се проведе на [[2 април]]. [[Стачка]] на [[оператор]]итеоператорите и техническите служители в [[Би Би Си]], която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е [[7 май]]. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през [[2006]] г.

От участие се отказва [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]]. Телевизията в [[Белград]] не посочва причини, но според хроникьорите на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“, югославяните са недоволни от системата на [[гласуване]] и от традиционното недооценяване от журитата на югославските [[Песен|песни]].<ref>[http://www.eurovision.tv/''Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години, на английски'']</ref> [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]] [[бойкот]]ирабойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през [[1981]] г. Макар че [[Би Би Си]] решава всяка песен да бъде предшествана от кратък [[Реклама|рекламен]] [[видеоклип]], [[Швеция]] и [[Норвегия]] не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват [[публика]]тапубликата в [[зала]]тазалата. Побеждава френската [[песен]] „Птицата и детето“<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=zogHe-2a5CY''Видеоклип на победилата песен „Птицата и детето“'']</ref>, изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от [[Европа]], но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десятки се настанява британската „Рок дъно“<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=hd7MqALykyk''Видеоклип на песента „Рок дъно“, „Ютюб“'']</ref> в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския [[диригент]] Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с [[бомбе]] и [[чадър]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=oohLukxnrCc''Пълен запис от конкурсната вечер, „Ютюб“'']</ref>

За първи път държава от [[Арабски свят|арабския свят]] – [[Тунис]], обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните [[песен]] и [[Певец|изпълнител]] държавната [[телевизия]] в [[Тунис]], наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в [[телевизия]]та взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]]. Там пише, че всяка участваща [[телевизия]] е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква [[цензура]]. Това означава, че телевизионното ръководство в [[Тунис]], чието [[правителство]] не само не поддържа [[Дипломация|дипломатически отношения]] с [[Израел]], но и официално въобще не признава [[суверенитет]]а на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска [[песен]]. След този случай [[Тунис]] никога повече не проявява интерес към „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“.<ref>[http://www.eurovision.tv/page/history/by-year/contest?event=293''„Евровизия“ през 1977 година в официалната страница на конкурса, на английски'']</ref>

Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“, които заливат организаторите с [[Писмо|писма]], в които настояват [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивалът]] да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в [[Швеция]] срещу комерсиализирането на [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурса]], дават своите [[плод]]овеплодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило – [[Белгия]] и [[Германия]]. На тях е позволено да участват с песни на [[английски език]]. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.<ref>[http://www.esc-history.com/''История на фестивала „Евровизия“, на английски'']</ref>

!#№!!Страна!!Език!!Изпълнител/и!!Песен!!Превод!!Точки!!Място