Разлика между версии на „Успение Богородично (Ботун)“

м
форматиране: 2x тире, 16 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 2x тире, 16 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor))
| категория= християнство
}}
'''„Успение на Пресвета Богородица“''' или '''„Света Богородица“''' ({{lang|mk|„Света Богородица“}}, ''„Успение на Пресвета Богородица“'') е [[Българско възраждане|възрожденска]] църква в [[охрид]]ското село [[Ботун]], [[Северна Македония]]. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърско-Кичевската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква - – Охридска архиепископия]].<ref name="МН">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mn.mk/kultura/1841-Hristijanski--hramovi-i-sveti--mesta-vo-Ohridsko | заглавие = Христијански храмови и свети места во Охридско | достъп_дата = 13 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 мај 2010 г | труд = | издател = Македонска нација | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
== Местоположение ==
Църквата е разположена на по-старо култово място, за което свидетелстват многобройни гробни конструкции от средновековието.<ref name="МН"/>
 
Според надписа е изградена в 1895 година от „[[Кръстьо Николов|Кръсте]] и [[Константин Николов (зограф)|Костадин]] братя, синове на [[Никола Кръстев|Никола]] от Лазарополе“. Иконостасът е от 1871 година, а вътрешната живопис частично е прерисувана в 1972 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dke.org.mk/index.php/namesnistva | заглавие = Охридско архијерејско намесништво | достъп_дата = 20 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = }}</ref><ref name="МН"/>
 
== Описание ==
В архитектурно отношение е голям еднокорабен храм, граден от камък и варов хоросан. Венците под покрива са от бигор, както и апсидата, която е единадесеттостранна, засводена с полуобъл свод, върху който се издига покрив на четири води. Иконостасът е великолепен с дванадесетина икони. Изработен е в 1871 година.<ref name="МН"/>
 
От прекрасната живопис се отличава композицията Седмочислениците на южния зид от олтарното пространство. Разположението на фигурите и именуването им е напълно оригинално - – като централна личност е изписан Климент Охридски, а около него са Сава Охридски, Наум Охридски, Кирил Солунски, Методий Охридски, Ангеларий Германски и Горазд.<ref name="МН"/>
 
== Бележки ==
<references />