Австро-турска война (1716 – 1718): Разлика между версии

| име = Австро-турска война (1716- – 1718)

'''Австро-турската война от 1716/18 г.''' се води между [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Османската империя]]. Тя е относително кратка, но важна с оглед [[геополитика|геополитическите]] резултати - – навлизане на австрийците на Балканите и установяване на балкански им владения в продължение на 20-_ина години - – над [[Банат]], [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] и [[Олтения]], т.е. непосредствено до, а включително и минимални над исторически [[българско землище|български земи]].

Установилия се близо две десетилетия мир по силата на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|договора от КарловaцКарловац (1699)]] е приемливо дълъг за Османската империя и тя се подготвя за военен реванш след нанесеното ѝ унизително поражение в [[Голяма турска война|голямата турска война]]. <ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289- – 312 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>

Като реакция от тези събития, Австрия като гарант на изпълнението на мирния договор от КарловaцКарловац се почувства застрашена от Османската империя, и в отговор на военните действия на Османската империя срещу останалите християнски сили провокира обявяването на война между Австрия и Османската империя.

Още на първата година от войната, през 1716 г., принц [[Евгений Савойски]] разбива османците при [[Петроварадин]]. Следва завладяване на [[Банат]] и неговия главен град [[Тимишоара]] през октомври 1716 г. На следващата година, австрийците обсаждат и превземат Белград, а Османската империя моли за мир през 1718 г. В резултат на това е сключен [[Пожаревски договор|договорът от ПожаревaцПожаревац]], по силата на който Османската империя трябва да предаде на [[Хабсбурги]]те [[Олтения|Мала Влахия]], част от [[Банат]], [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]] с [[Белград]] и Северна [[Босна (област)|Босна]], а на [[Венецианска република|Венеция]] някои [[крепост]]и в [[Албания]] и [[остров]]и в [[Йонийско море]].

Победата на Австрия (Свещената Римска империя) в тази краткотрайна война изиграва решителна роля за затвърждаване на европейските християнски успехи във войните срещу Османската империя. Това обстоятелство катализира и задълбочава процесите на разложение и разпад в Османската империя, извеждайки на преден план в Европа решението на [[Източен въпрос|източния въпрос]]. В европейските монархически дворове започва трайно и целенасочено да се мисли върху политическото бъдеще не само на Балканите, но и на Османската империя. Същевременно австрийската победа дава възможност за трайна интеграция на някогашните земи на [[Кралство Унгария|унгарската корона]] към Хабсбургска Австрия. Въпреки променливите военни успехи на Австрия срещу Османската империя през [[18 век]], новообразуваната [[Руска империя]] успява след управлението на [[Екатерина Велика]] трайно да заздрави християнските успехи в европейския югоизток до края на века. Единствено [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] спасяват "османското„османското наследство"наследство“ от възвръщането му към християнските корени. <ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 306- – 307 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>