Lockheed U-2: Разлика между версии

Под кодовото име „Плешив орел“ (на английски език ''„Bald Eagle“''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел „Разработки“ на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационния [[инженер]] Кларънс „Кели“ Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[Lockheed P-38 Lightning]] и реактивния [[F-80 Shooting Star]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти в подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works („завод [[Скункс]]“), където е разработен по-късно и другият самолет за далечно височинно разузнаване – [[Lockheed SR-71 Blackbird]].

 

 

Проектът на тази конструкция е отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група и най-вече на [[Едуин Ланд]], който е известен като бащата на моменталната фотография (основател на компанията [[Polaroid]]). Ланд предлага на тогавашния директор на ЦРУ [[Алън Дълес]] управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Lockheed получат договор за изработването на 20 самолета на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като „U“ (англ. ''utility)'' се отнася за самолети с общо предназначение. ЦРУ използва кодовото име „AQUATONE“ за проекта, а от ВВС използват името „OILSTONE“<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.