Линукс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
| скрийншот размер = 300x225px
| описание =
| разработчик = Различниразлични
| издадена = {{Стартова дата и възраст|1991|09|17}} (като Linux 0.0.1)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.computerhope.com/history/unix.htm|заглавие=Unix, Linux, and variant history|достъп_дата=21 февруари 2019|език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cio.com/article/3121811/linux/it-s-official-linux-was-released-on-september-17-1991.html|заглавие=It’s official, Linux was released on September 17, 1991|достъп_дата=21 февруари 2019|език=en}}</ref>
| версия = 5.1.3<ref name="kernel_archives">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kernel.org/|заглавие=Kernel Archives|достъп_дата=20 май 2019|език=en}}</ref>
| дата на версия = {{Стартова дата и възраст|2019|05|16}}<ref name="kernel_archives" />
| вид ОС = UNIX-подобна
| ядро = Монолитномонолитно ядро с модули
| архитектури = Различниразлични (най-често: x86, x86-65, ARM)
| лиценз = [[GNU GPL]] и други
}}
 
'''Linux''' (''Линукс'') или '''GNU/Linux''' (или компромисното название '''(GNU/)Linux''', вж. [[Linux#Противоречия за наименованието|Противоречия за наименованието]]) е общото название, което се дава на всички [[операционна система|операционни системи]], основаващи се на [[Линукс (ядро)|ядрото „Linux“]] (''Linux kernel'') и системните инструменти и [[софтуерна библиотека|библиотеки]] от проекта [[GNU]]. Различните такива операционни системи се наричат Linux-дистрибуции (или ''дистрибуции на (ГНУ/)Линукс''), като те се различават по това с какъв друг [[софтуер]] пристигат. Linux е флагман („командир с право на собствен флаг“, в този контекст това означава — най-значимият или един от най-значимите и емблематични проекти) и един от най-известните представители на [[свободен софтуер|свободния софтуер]] и софтуера с отворен код (''F(L)OSS'' — ''free software, libre software, and open-source software'').
 
Официалната [[емблема]] на Linux е топчест [[пингвин]] на име [[Тъкс]] ({{lang|en|Tux}}) и е създадена от [[Лари Юинг]] (''Larry Ewing'') през [[1996]] г. Идеята за емблемата идва от [[Линус Торвалдс]], създателят на Linux той е ухапан от пингвин, когато е бил в [[Австралия]].
 
== История ==
Ред 32:
 
=== Десктоп-насочени дистрибуции ===
Десктоп-насочените (т.е. насочени към употреба с настолни (desktop) компютри, лаптопи и netbooks, най-често използващи процесори x86 или по-новите x86_64) Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и [[свободен софтуер|несвободни]] [[кодек|кодеци]] и [[драйвер]]и.
[[Файл:KDE_4.png|мини|Linux система, използваща [[KDE]]]]
 
Ред 47:
| publisher=distrowatch.com
| accessdate=23 юли 2008
}}</ref>, чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.<ref>[http://www.ubuntu.com/project www.ubuntu.com]</ref> Думата „Ubuntu“ означава на [[зулу]] „човечност“<ref>[http://isizulu.net/ isiZulu.net zulu online dictionary]</ref> на езика [[зулу]].
 
Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична среда [[GNOME]], докато Kubuntu e с [[KDE]], Xubuntu с [[Xfce]], а Lubuntu с [[LXDE]]. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu  – [[Марк Шътълърт]], инсталационни [[Live CD]] се разпращат безплатно до целия свят.<ref>[http://shipit.ubuntu.com/ Ubuntu Shipit]</ref>.
 
[[Файл:USU9.1.png|мини|ляво|УСУ 9.1]]
 
==== Debian и производни на Debian ====
 
Debian (Дебиан) е една от най-старите и най-стабилни дистрибуции на Линукс и предоставя версии за много процесорни архитектури.
Името на тази Линукс дистрибуция произлиза от сливането на имената на бивше гадже на основния и` създател (Deb) и името на основния и` създател (Ian, Иън). Иън умира при странни обстоятелства, свързани с антиправителствени коментари спрямо правителството на САЩ и специалните служби на САЩ, но делото
му е продължено от огромната общност на Debian.
 
Debian е '''rolling release distribution''', т.е. получава обновления на операционната система постоянно, макар че предлага статични стабилни версии подобно на Ubuntu LTS ('''де факто Ubuntu е производна на Debian!''') - '''long-term support editions''' (издания с дългосрочна поддръжка от страна на програмистите разработчици, включително '''bugfixes'''/'''patches''' - т.е. '''поправки на бъгове (компютърни програмни грешки)'''/'''„кръпки“''').
 
Известни Линукс дистрибуции, производни на Debian, са [https://devuan.org/os/init-freedom/ Devuan] (Debian, но без спорната програма <script>systemd</script>, която се използва за стартиране на Линукс), както и ориентираната за десктоп употреба дистрибуция '''[https://mxlinux.org/ MX Linux]''' (която има и сестринска Линукс дистрибуция, наречена '''[https://antixlinux.com/ AntiX Linux]''', която е предназначена за по-стар и по-немощен хардуер, по подобие на друга известна Линукс дистрибуция - '''[http://puppylinux.com/ Puppy Linux Ubuntu]''').
 
==== УСУ ====
{{основна|УСУ}}
УСУ (USU) е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:
 
* УСУ Десктоп  – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
* УСУ Мини  – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
* УСУ Нетбук  – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и [[неттоп]] системи.
 
[[Файл:Mandriva Linux.png|мини|ляво|Mandriva Linux 2010.2]]
 
==== [[Arch Linux]] ====
 
Arch Linux („Арх Линукс“) е много известна Линукс дистрибуция за процесори с архитектура x86-64 от [[Intel]] и [[AMD]]. Известна е с много подробното си
и полезно [[уики]], както и със системата си с най-нови пакети с нови програми, наречена [https://www.archlinux.org/%20https://aur.archlinux.org/ AUR] (Arch Linux Users Repository).
Една от известните Линукс дистрибуции, производни на Arch Linux, е [https://artixlinux.org/ ArtiX Linux] (да не се бърка с ''A'''n'''tiX Linux'').
 
==== [[Slackware]] ====
 
Друга известна дистрибуция е [http://www.slackware.com/ Slackware].
 
==== Mandriva ====
{{основна|Mandriva}}
Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:
* Mandriva One  – [[Свободен софтуер|Свободно]] [[Live CD]] за пробване и инсталация
* Mandriva PowerPack  – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
* Mandriva Flash  – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.
 
Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещите потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика <ref>{{cite web
Line 81 ⟶ 101:
==== PCLinuxOS ====
{{основна|PCLinuxOS}}
PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна<ref name="distrwatch_major"/> потребителски-насочена Linux дистрибуция. Ползва [[KDE]] за работна среда, като съществува и версия с [[GNOME]], наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ ([[Английски език|англ.]]  – „радикално просто“). Базирана е на [[Mandriva]], като са запазени най-добрите черти от нея  – например контролния център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.
 
[[Файл:OpenSUSE 12.3 s KDE 4.10.jpg|мини|ляво|OpenSuse 12.3 с KDE 4.10]]
Line 91 ⟶ 111:
През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.
 
Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация  – [[YaST]] и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и [[Microsoft]]. <ref>{{cite web
| url=http://www.novell.com/linux/microsoft/community_open_letter.html
| title=Open Letter to the Community from Novell
Line 97 ⟶ 117:
| accessdate=25 юли 2008
}}</ref>
 
Линукс дистрибуцията openSUSE Linnux има силна подкрепа в Германия и сред немскоезичните потребители на Линукс.
 
==== Fedora ====
Line 104 ⟶ 126:
 
Fedora е съвременен технологичен и обществен проект, създаден след като компанията [[Red Hat|Red Hat Inc.]] решава да остави Red Hat като наименование само за комерсиалните си предложения. [[Red Hat|Red Hat Inc.]] е основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят и за този проект. Fedora е известна с характерното и за Red Hat изключително високо ниво на сигурност, технологично високо ниво на дистрибуцията и т.н.
 
=== Други известни Линукс дистрибуции за десктоп употреба ===
 
==== [http://puppylinux.com/ PuppyLinux] ====
==== [https://bkhome.org/news/ EasyOS Linux (от автора на PuppyLinux)] ====
==== [TinyCore Linux http://www.tinycorelinux.net/] ====
==== [Linux from Scratch (LFS) http://www.linuxfromscratch.org/] ====
==== [MinimalLinux Live (MLL) http://minimal.linux-bg.org/#home] ====
 
=== Сървърни дистрибуции ===
Line 113 ⟶ 143:
 
==== CentOS ====
CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux (RHEL). Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата '''CentOS''' означава ''Community ENTerprise Operating System''.
 
Red Hat Enterprise Linux (RHEL) е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.
 
==== Suse Linux Enterprise Server ====
Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт  – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24  – 36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9  – 12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.
 
=== Дистрибуции с общо предназначение ===
Line 136 ⟶ 166:
==== Slackware ====
{{основна|Slackware}}
Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на [[бъг]]ове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware  – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat  – знаеш Red Hat.“ <ref>[http://www.google.com/search?hl=en&q="If+you+know+slackware+you+know+linux" www.google.com]</ref>. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack  – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.
 
Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.
Line 144 ⟶ 174:
==== Gentoo ====
{{основна|Gentoo}}
Дистрибуцията, кръстена на субантарктическите пингвини, на [[Английски език|англ.]]  ''Gentoo penguins'', е базирана на пакетния мениджър Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен, лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.
 
Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и в момента може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.<ref>[http://www.gentoo.org/proj/en/base/ppc64/ps3/ Gentoo Linux for PS3 Development]</ref> Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.<ref>[http://devmanual.gentoo.org/archs/sparc/index.html Gentoo Development Guide: Arch Specific Notes  – SPARC]</ref>
 
== Противоречия за наименованието ==
[[Фондация за свободен софтуер|Фондацията за свободен софтуер]] настоява дистрибуциите на операционната система да се назовават GNU/Linux, защото всяка от тях използва компонентите на операционната система [[GNU]]<ref>[https://wiki.archlinux.org/index.php/GNU_Project GNU Project  – ArchWiki]</ref> (започната от [[Ричард Столман]] през 1984 г.) и ядрото, създадено от Линус Торвалдс, наречено Linux. В статия по въпроса<ref>[http://www.gnu.org/gnu/why-gnu-linux.bg.html GNU Project – Защо GNU/Linux?]</ref>, написана лично от [[Ричард Столман]], се казва:
 
{{quote|Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система GNU/Linux. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.|[[Ричард Столман]]|Защо GNU/Linux?}}
Line 158 ⟶ 188:
* [[GNU/Hurd]]
* [[GNU/kFreeBSD]]
* [[отворен код]]
* [[свободен софтуер]]
* [[Фондация за свободен софтуер]] (FSF.org)
 
== Източници ==
Line 163 ⟶ 196:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} '''[http://www.kernel.org/ Архив на Linux ядрата]'''.
* [http://www.linux-bg.org Linux-BG.org – уеб портал „Linux за българи“].
* {{икона|en}} [https://kernelnewbies.org/ KernelNewbies.org – информация на английски език за начинаещи потребители, интересуващи се от това как работи ядрото Линукс (Linux kernel)]
* '''[http://www.linux-bg.org Linux-BG.org – уеб портал „Linux за българи“]'''. Включва и портал със списъц със софтуер, произведен в България или произведен от българи или производен за българоговорящи ползватели или за използване в България: http://d.linux-bg.org/
* {{икона|en}} [http://d.linux-bg.org/download/books/FreeCulture/freeculture.pdf Книгата ''Free Culture'' (Свободна култура)]
* [http://www.linux-index.org/ Linux за начинаещи].
* [http://getgnulinux.org/bg/ Страницата на български за GNU/Linux].
* [https://languages.opensuse.org/Portal:Български Страницата на българския проект на GNU/Linux дистрибуцията openSUSE].
* '''[http://skss.learnfree.eu/ „Свободна култура и Свободен софтуер“]  – уеб портал, посветен на свободния софтуер'''. Поддържа е от екипа на българската Линукс дистрибуция ''УСУ (USU)''.
* {{икона|bg}} {{икона|en}} '''[http://learnfree.eu/lang/bg/ УСУ]  – изцяло локализирана българска ОС, базирана на популярната GNU/Linux дистрибуция Ubuntu и поддържана от доброволци'''.
* {{икона|en}} [http://www.linux.org/ Linux Online  – новини за Linux ядрото и GNU/Linux дистрибуциите].
* {{икона|en}} '''[http://www.distrowatch.com/ DistroWatch  – списък на и новини за почти всички GNU/Linux дистрибуции]'''.
* {{икона|en}} [http://www.linuxiso.org/ Linux ISOISOs].
* {{икона|en}} [http://www.kernel.org/ Архив на Linux ядрата].
* {{икона|en}} [http://www.gnu.org/ Официалната страница на проекта GNU].
** [http://www.gnu.org/gnu/linux-and-gnu.html ''Linux и GNU''] от [[Ричард Столман]].
* {{икона|en}} [http://linuxtracker.org/ linuxtracker.org]  – Linux Tracker, Bittorrent Download (един от многото уебсайтове, от които може да се свалят GNU/Linux дистрибуции чрез [[торент]]и).
* {{икона|en}} [http://shots.osdir.com/ shots.osdir.com ]  – screenshots (скрийншотове) на различните GNU/Linux дистрибуции.
* {{икона|en}} [http://eedok.voidofmind.com/linux/chooser.html Distro Quiz].
* {{икона|en}} [http://www.zegeniestudios.net/ldc/ Linux Distribution Chooser]  – онлайн приложение в помощ на затрудняващите се да си изберат някоя определена GNU/Linux дистрибуция. Включва сравнителни таблици на повечето популярни дистрибуции.
* {{икона|en}} [http://photos1.blogger.com/blogger/3370/2500/1600/GNULinux.jpg Родословно дърво на GNU/Linux].