'''Александър Дугин''' е руски [[философ]], [[политолог]], [[социология|социолог]] и [[публицист]]. [[СтарообрядничествоСтарообредничество|СтарообрядецСтарообредец]], Александър Дугин е ръководител на ''Центъра за консервативни изследвания'' и основател на ''[[Международно евразийско движение|Международното евроазийско движение]]'' в [[Русия]]. Дугин е идеолог на [[неоевразийство]]то – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство ([[Русия]], [[Европа]] и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни ([[САЩ]] и [[Канада]], [[Великобритания]] и [[Ирландия]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство. Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.<ref>Характерно е за руските православни жени често да ходят забрадени, подобно на мюсюлманските, особено при влизане в църква, което не е характерно за Балканите и Източна Европа, въпреки че се изтъква православната близост на България и Русия.</ref><ref>Dugin, Alexander. ''Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism''. 2014, pp.17-37, ISBN 978-1-910524-24-4.</ref>
Дугин е под силното влияние на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който разработва основните теоретични постановки на [[Евразия|Евразийската]] военна и геополитическа [[доктрина]], като предлага формирането на [[геостратегия|геостратегическа]] ос Берлин-Москва-Токио, като [[алтернатива]] на [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]] на англосаксонския свят. При Дугин тази ос обаче е Париж-Берлин-Москва, или всички страни, разположение в Северноевропейската равнина, която се простира от Нормандия до Урал.
