Александър Балабанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 4x кавички, 3 интервала, й→ѝ, тире (ползвайки Advisor)
Ред 24:
[[Файл:Tsar Boris III 1934.jpg|мини|250px|Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 септември 1934 година). В дъното – проф. Александър Балабанов, пред него проф. [[Александър Теодоров-Балан]] и проф. [[Иван Георгов]], на трибуната – проф. [[Любен Диков]], ректор на Софийския университет]]
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 142.jpg|мини|250п|Гробът на Балабанов на Централните софийски гробища]]
Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, научните изследвания и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. Опит за събирането на част от тях прави верният му ученик проф. Тодор Боров – - "Студии„Студии, статии, рецензии, спомени"спомени“ (1973). В спомените си „И аз на тоя свят...“ (1. изд. 1979, 2. изд. 1985) Балабанов разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница.
 
Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования, сред които са: Д. Б. Митов, издател на вестник "Литературен„Литературен глас"глас“, Тодор Боров, най-големият български библиограф, директор и строител на сградата на Народната библиотека в София, и др. Най-впечатляващото му откритие обаче е писателката [[Яна Язова]]. Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), а на него са посветени първата йѝ стихосбирка "Язове"„Язове“ (1931) и романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996) и в "Пролетта„Пролетта на Мо: ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов"Балабанов“ (2010)..
 
Професор Балабанов е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния и чист български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.