Аполо – Союз: Разлика между версии

Четвъртата група от проблеми, също както и третата, не утежнява особено много организацията на полета, но все пак от решаването им зависи неговото практическо провеждане. За целта е изградена стандартизирана система на научната терминология, принципите на управление на полетите и действията при всевъзможни нещатни ситуации. Премахната е езиковата бариера. Отработени са съвместните действия при евентуалното възникване на аварии от всякакъв вид. Разработената методика е толкова добра, че се използва и до днес при съвместните полети на екипажи от различни страни. Основна грижа на експертите, работещи по тези проблеми, е да изберат подходящи „прозорци“ за старта на двата [[космически кораб]]а, така че срещата на околоземна [[орбита]] да е скоро след изтрелванетоизстрелването. [[Союз]] трябва да разполага с осем минути преди включването на спирачния двигател, за да се намира на слънчевата страна на [[Земя]]та и космонавтите да могат да ориентират кораба ръчно. [[космически кораб Аполо|Аполо]] пък трябва да се приводни в светлата част на денонощието, за да се облекчи работата на спасителните екипи. Тези проблеми, отнова, са решени по пътя на взаимния компромис.

=== ЖивотоподържащиЖивотоподдържащи системи ===

Както и при първите две групи от проблеми, така и тук, основните принципи и технически параметри на корабите са коренно различни. На пръв поглед на експертите изглежда невъзможно преминаването на хора от единия кораб в другия. Работата е там, че 10 години по – рано, когато са проектирани тези космически апарати, инженерите са имали съвсем различни виждания по въпросите за животоподържащитеживотоподдържащите системи. Конструкторите на [[Союз]] избират за кораба земна [[атмосфера]]. За [[космически кораб Аполо|Аполо]] американските специалисти избират атмосфера състояща се от чист [[кислород]], под налягане от 280 мм., т.е. една трета от земното. При преминаването на хора от единия кораб в другия екипажите биха развили кесонна болест. За да не се получи това е прието американското предложение за монтиране на шлюзова камера в стиковъчния отсек. Руските инженери се съгласяват да намалят атмосферното налягане в [[Союз]], което също не е просто решение, защото изисква промяна на част от бордовите системи. Така отново по пътя на компромиса е осигурена възможност за преминаване на хора от единия [[космически кораб]] в другия.

С оглед на всичко описано до тукдотук е взето решението кораба [[космически кораб Аполо|Аполо]] да бъде активен при търсенето, сближаването и самото скачване. Това решение е продиктувано от основното съображение, че [[космически кораб Аполо|Аполо]] (конструиран за полети до [[Луна]]та) има много по – голям запас от гориво и товароносимост, ще бъде носител на стиковъчния модул и ще извърши изключително сложната маневра по изваждането на стиковъчния отсек от кожуха на ракетата носител.