Берен: Разлика между версии

Тингол отказал да даде ръката на Лутиен. Той казал, че ще позволи венчавка, ако Берен върне един от [[Силмарилите]], трите свещени скъпоценни камъка, откраднати от [[Моргот]] и намиращи се на [[Желязната корона]] на Моргот. Задачата се считала за неизпълнима, но Берен и Лутиен, с помощта на [[Финрод]] от [[Нарготронд]] и [[Хуан]] (и двамата загинали, защитавайки Берен), преминали през много опасности (дори и Саурон, най-могъщият слуга на Моргот) и най-накрая стигнали [[Ангбанд]] и се изправили пред Моргот. Когато Лутиен накарала [[Мрачния владетел]] да заспи чрез пеенето си, Берен успял да вземе Силмарил. Той възнамерявял да вземе още един, но върхът на кинжала му [[Ангрист]] се счупил и порязал Моргот. Когато се опитали да избягат от Ангбанд, огромният вълк [[Кархарот]], когото Моргот сам отгледал, ги нападнал. Берен вдигнал Силмарила, надявайки се сиянието му да отблъсне звяра, но грешал. Кархарот отхапал ръката му и я погълнал заедно със Силмарила (заради което Берен бил наречен Камлост, Едноръкия) и побягнал обезумял към Дориат. Лутиен и припадналият Берен били спасени от [[Орлите]] на [[Манве]]. Впоследствие се завърнали при Тингол, където Берен заявил, че държи Силмарил в ръката си. Когато показал чукана на ръката си, кралят се трогнал (тогава Берен получил своето епессе Камлост – Празна ръка). Берен участвал в лова на Кархарот, в който звярът бил убит. Задачата била изпълнена, но Берен бил смъртно ранен.

 

 

Лутиен родила син на Берен, [[Диор]], наследник на Тингол, който бил смятан за най-красив сред живите, защото в него течала кръвта на хора, елфи и [[Маяри]] ([[Айнури]]). Чрез неговите наследници кръвта на Берен и Лутиен биле съхранена сред хора и [[Елдари]].