Блестяща изолация: Разлика между версии

{{цитат|Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. }} <ref>[https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83 books.google.com]</ref>

 

 

Терминът е въведен през януари 1896 г. от канадския политик Джордж Еулас Фостър, който посочва одобрението си за минимално участие на Великобритания в европейските въпроси, като казва: „В тези донякъде обезпокоителни дни, когато Великата майка империя стои прекрасно изолирана в Европа“. <ref> Андрю Робъртс, Салсбъри: Викторианският Титан (2000) стр. 629.</ref>