Богоя Юруков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 32:
От есента на 1920 г. братът и сестра постъпват студенти по медицина в Медицинския факултет на Софийския държавен университет и завършват успешно през 1926 г. Като студент Юруков е в кръжок по [[биология]], ръководен от проф. Методи Попов. При завършването на университетското си образование си представя в клиниката по вътрешни болести на проф. Васил Моллов разработена теза за докторат на тема „Случай от късен чернодробен сифилис". С двамата изтъкнати учени, Юруков остава в близки творчески отношения до края на живота им. През 1927 г. д-р Богоя Юруков завършва и дипломатическо-консулския факултет на [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет]] в [[София]] (сега [[УНСС]]). От 15 юни 1926 г. постъпва доброволно на работа в катедрата по микробиология и серология на Медицинския факултет – София при проф д–р Владимир Марков. Под негово ръководство работи върху холестерина и първия серум при скарлатината, дифтерита, str.viridans. str.faecalls, работи и върху адхезионния феномен на трипанозоми Е (съвместно с проф. Регенданс), реакцията на Rickenberg при трипанозомните инфекции, фокалните инфекции на устата и гърлото, постваксиналния енцефалит, кръвния желатин като хранителна среда, серологичната диагностика на сифилиса, диагностицира лабораторно и открива за първи път у нас чревно опаразитяване с „малка тения“-Hymenolepis nana. От 1 януари 1927 – юли 1931 г. е редовен асистент при катедрата по микробиология. В 1931 – 1932 г. е лекар-бактериолог в Института за народно здраве, София. (сега Национален център по паразитни и заразни болести). От 1 януари 1933 г. е бактериолог в Маларичния институт – Бургас, еди нствено наблюдавания дотогава у нас автохонен случай на кожна лайшманиоза, потвърден лабораторно и от Института по тропически болести, Хамбург.
 
От 25 октомври 1934 г. е редовен асистент в катедрата по където сформира и завежда Окръжната, а след това и Областната хигиенна лаборатория. Тук диагностицира фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет – София, ръководена от проф. д-р [[Владимир Алексиев]]. От май 1940 – април 1942 г. е началник на санитарното отделение при Столична община. От 15 април 1942 г. е главен асистент при катедрата по фармакология с терапевтична клиника на Медицинския факултет. През 1943 г. се хабилитира (хонорованхоноруван доцент) при същата катедра. Изнася лекции по терапия на заразните болести и избрани глави от терапия на вътрешните болести в продължение на 10 години и се изгражда като клиницист и терапевт. У нас има признати специалности по микробиология и по вътрешни болести. През септември 1945 г. по покана преминава от Софийски университет в новосъздаващия се [[Медицински университет - Пловдив|Медицински университет]] в [[Пловдив]] и е един от неговите съзидатели. През учебната 1946 – 1947 г. е декан на Медицинския факултет. В Пловдив работи до септември 1953 г. като доцент, професор и ръководител на катедра. В продължение на 7 години, освен завежданата от него катедра по вътрешни болести, временно ръководи и катедрите по фармакология (1946 – 54) биология (1945 – 48), микробиология и паразитология (1945 – 46), факултетска терапия, инфекциозни болести и епидемиология (1948 – 51); хигиена (1945), като поема и редовния курс лекции за тях. Напуска по собствено желание и остава на частна практика в София за около 4 години. През 1957 г. е преизбран отново за професор и ръководител на катедрата по вътрешни болести към ВМИ, Пловдив, където се и пенсионира през 1968 г. и остава като консултант. В периода 1957 – 1962 г. е зам. ректор по научната част на ВМИ, Пловдив. Член е на научния медицински съвет при МНЗСГ от учредяването му. В периода 1958 – 1962 г. е член на Висшата атестационна комисия, член е на фармакологичния комитет при МНЗСГ и на редица научноизследователски институти към МНЗ.
 
Почива в [[София]] през [[1952]] г.