Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 28:
* 1872 г. – [[Цариградската патриаршия|Вселенската патриаршия]] свиква поместен събор в Константинопол, на който осъжда действията на българите като етнофилетизъм,
* 1945 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия вдига схизмата над Българската екзархия и издава Томос за автокефалия на Православната църква на България с предстоятел митрополит Софийски и Екзарх на цяла България. От тази година православните християни в България вече са част от Православната Църква. Почти 73 години българите са схизматици и не са част от Православната църква. Това нанася голяма духовна рана у православните християни в България.
* 1953 г. – На църковно-народен събор в София е възстановена древната Българска патриаршия. Този акт не е признат от Цариградска патриаршия и други гръцко-
* 1961 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия признава Българската патриаршия.
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] (1870 – 1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да
== Документи ==
|