Българска комунистическа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 157:
Няколко години след завземането на държавната власт в България на [[9 септември 1944]] г. управляващата коалиция на [[Отечествения фронт]] от 5 партии е свита до коалиция на БКП и [[БЗНС (казионен)|БЗНС]] при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на [[двупартийна система]] в [[политическа система|политическата система]] на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици „тоталитарен“ и „комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива [[социализъм|социалистическо]] общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в [[СССР]]) на безкласово [[комунизъм|комунистическо]] общество.
През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периода 1944 – 1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981 Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП – включващ секретари на ЦК на БКП, Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС, Секретари на Псотоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС, Председател, заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри (членове на Министеския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]]. Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на вдете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за странатавъпроси, както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ), 1 май (Ден на труда), 7 ноември (Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция и национален празник на СССР) и 24 май (Ден на славянската псименост и култура) на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-челновете на Политбюро и скеретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, председателя и змаестник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ, като лицата, заемащи тези длъжности
:''„Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.“''<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Галерия министри на културата], сайт на правителството</ref>
|