Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 42:
По тая причина и княз [[Фритигерн]] (* началото на 4 в.) излиза в опозиция на езичника княз ''[[Атанарих]] I'' (†381), който яростно преследва готите християни, някои дори изгаря в къщите им, в църквите им и т.н.
<!-- това е излишно тук -->
<!-- Въпреки всичко, през 4 век всички римски императори и епископи в Константинопол в по-голяма или по-малка степен са радикални ариани, не на последно място заради тракийския, илирийския или панонския си етнически произход. Съвсем логично тази християнска вяра в нейния „полуариански“ вариант е господстваща по-късно и в ''[[Тулузко кралство]]'', ''[[Толедско кралство]]'' и ''[[Равенско кралство]]'' на тракийските вези-готи и остро-готи във Франция, Испания и Италия до края на 6 век, както и в ''[[Хуно-българска импери|Хуно-българската империя]]'', ''[[Българо-аварска империя|Българо-аварската империя]]'', ''[[Стара Велика България]]'' и дунавската ''[[Българска империя]]'' до средата на 9 век. От този момент, след ''8-мия [[Вселенски събор]]'' (4-ти Цариградски), Панония преминава към ''диоцеза'' на Рим, а останалите български провинции – към ''диоцеза'' на Цариград, с което се възприемат съответно наложеният на ''Никейския събор'' гръцки, респ. римски канон за ''Символа на вярата'', а ''Българската империя'' по геополитически съображения започва да преследва старото българско ''християнство'' – ''арианството'' и отхвърля старата българска писменост – ''[[Глаголица]]та'' (в „''О писменех Цръноризца Храбра''“ цар [[Симеон Велики]] (най-вероятно) критикува трактата „''За изобретяването на езиците/буквите''“ („''De inventione linguarum/litterarum''“) на Храбан Мавър (Черноризецът, * 780 – †856), абат от гр. [[Фулда]] и епископ на гр. [[Майнц]] <sup>[[#Външни препратки|8]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|15]]</sup>). Това събитие съвсем неправилно се счита за „''покръстване на българите езичници и варвари през 9 век от гърците''“ и упорито се налага, въпреки
Св. епископ [[Вулфила]] (Урфил), създава (след [[350]] г.), по поръчение на император [[Констанций II]], на територията на днешна [[Северна България]] първия превод на ''[[Библия]]та'' (без последните 4 глави – „Царствата“, „''да не би готите да се почувствали насърчени да воюват, както най-често правели съдиите и царете израилеви!''“, според [[Филосторгий]]) на говорим [[траки]]йски-[[беси]]-[[готи|готски]] език, преди още Библията да е преведена на [[латински]] език. За целта, като заместител на ползваните дотогава „руни“ („''черти и резки''“), св. епископ Урфил създава българската ''[[Глаголица]]'', като използва ''[[Пра-глаголица|Пра-Глаголицата]]'', редактирана от тракийския философ-космограф [[Етикус Иструс]], роден в гр. [[Истрия (Добруджа)|Истрия]], Добруджа, „''родом скит от родители с благородно потекло''“, по съветите на св. епископ [[Йероним]], неговият преводач на латински. Тази азбука няма нищо общо с т.нар. „готически шрифт“, ползван в Германия чак до Втората световна война. <sup>[[#Външни препратки|15]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|16]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|20]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|21]]</sup>.
Ред 99:
При все по-масовото преминаване на Дунава от хунобългарите част от вестготите под ръководството на Аларих I преминават Балкана и тръгват към Цариград, после към Тесалия и Пелопонес, още повече, че не се чувстват вече обвързани с договора след смъртта на Теодосий I през 395 г. Преминават [[Термопили]]те, оплячкосват [[Атика]], превземат [[Атина]], [[Коринт]], [[Аргос]] и [[Спарта]]. След като са разбити през 397 г. от римския пълководец [[Стилихон|Стиликон]] ([[вандал]], * ок.359/365 - † 408) вестготите на Аларих I се установяват в Македония с нов договор като ''федерати''. По това време синовете на Теодосий I са поделили Империята – [[Флавий Хонорий|Хонорий]] (* 384 – † 423) управлява западните провинции, а [[Аркадий]] (* ок.377 – † 408) – източните провинции. Аркадий дава на Аларих титлата ''[[Магистър милитум|magister militum per Illyricum]]''.
Междувременно, през зимата на 399/400 г. Тракия отново станала арена на бунт на „римски“ готи, ръководени от римския пълководец и Консул от дунавско готско потекло [[Гаинас]]. Той влязъл в Константинопол с войските си и изискал номинирането му за ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' и даже с амбиции за трона <ref>[[Созомен]], VIII, 4</ref>, но срещнал съпротива от управляващата върхушка. На искането на убедения арианец, на неговата религиозна общност да бъде предоставена една църква, силно се противопоставил Константинополският патриарх св. [[Йоан Златоуст]] (* 350 – † 407) <ref>[[Теодорет]], „Historia Ecclesiastica“, II, 5; V, 22</ref>. Императорските войски на испанеца Аркадий започнали преследване и лов на готи. На 12 юли 400 г. 7000 от тях нахлули в готската православна църква близо до двореца, където, по лична заповед на императора, били затворени, съсечени и изгорени с църквата <ref>Созомен</ref>. Гаина напуснал града, но бил разбит при [[Дарданели]]те. Успял да избяга на север от Дунава, където бил убит от хунобългарите на кан [[Улдин]] от опасения да не би да предизвика размирици всред готите.
През 401 г. Аларих I тръгва отново на дълъг поход с около 20 000 вестготи и техните семейства през Балканския полуостров до Италия, през 408 г. пристига пред гр. [[Рим]], а през 410 г. го превзема и оплячкосва.
| |||