Разлика между версии на „Вилхелм Рьонтген“

м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
({{lang-de}} => {{lang|de}})
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
[[Картинка:X-ray by Wilhelm Röntgen of Albert von Kölliker's hand - 18960123-02.jpg|мини|ляво|Рентгенова снимка на ръката на Алберт фон Кьоликер, направена от Вилхелм Рьонтген през 1896 година]]
[[Картинка:Wilhelm Conrad Röntgen (1845--1923).jpg|мини|Рьонтген]]
Рентгеновото лъчение е открито на [[8 ноември]] [[1895]] г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакумиранивакуумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата [[светлина]], предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около [[анод]]а. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата [[барий|бариеви]] кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. [[Картон]]ът, [[хартия]]та и [[ебонит]]ът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.
 
Статията му „''За новия род лъчи''“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на [[електрон]]ите, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.