Евровизия 1979: Разлика между версии

| име = Евровизия 1979

| картинка = Binyanei-HaUmah.JPG

| мястопобедител = [[Файл:EuroIsrael.svg|25px]] [[Израел]]<br>МеждународенГали конгресенАтари центъри „Биняней„Милк ха-ума“,енд [[Йерусалим]]хони“ – „הללויה“ („Алилуя“)

| участници-картацвят1 = ESC_1979_Map.svg#22b14c

За първи път [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивалът]] напуска пределите на [[Европа]]. Провежда се на [[31 март]] [[1979]] г. в Международния конгресен център „Биняней ха-ума“ в [[Йерусалим]], [[Израел]]. Побеждават отново [[израел]]скиизраелски изпълнители – Гали Атари и групата „Милк енд хони“. Тяхната песен „Алилуя“<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=rQcbvki_lqs ''Песента победител „Алилуя“ в „Ютюб“'']</ref> се нарежда сред малкото успешни [[шлагер]]ишлагери, останали популярни. Мнозина дори не подозират, че премиерата ѝ е била тъкмо на този фестивал. „Алилуя“ веднага се изкачва в класациите, а във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] достига до 5-то място в „Топ ъф да попс“. С тази победа [[Израел]] става третата държава (след [[Испания]] през [[Евровизия 1969|1969]] г. и [[Люксембург]] през [[Евровизия 1973|1973]] г.), която успява да постигне успех в две последователни години.

Гласуването протича изключително драматично. [[Израел]]цитеИзраелците повеждат още в самото начало, но впоследствие песента от [[Испания]] набира също точки, изравнява ги и дори става първа. Към края на гласуването [[Испания|испанците]] иматима вече 116 точки, с една повече от [[Израел]] (115). Последното жури, което съобщава гласовете си, е точно [[Испания|испанското]], което според правилника не може да оценява собствената си [[песен]]. На „Алилуя“ ѝ трябват две точки, за да победи. [[Испания|Испанците]] ѝ дават цели 10 и така решават изхода на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]]. В момента, в който [[Испания|испанците]] съобщават точките, цялата [[зала]] избухва в [[Овация|овации]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=_v3OrLPaRp4''Пълен запис от конкурсната вечер в „Ютюб“'']</ref> [[Вестник|Вестниците]] в [[Израел]] [[Спекулация|спекулират]], че след като вижда опасността да победи, [[Испания|Испанската]] [[телевизия]] е помолила собственото си жури да даде повече гласове на „Алилуя“, защото не е разполагала с достатъчно финанси да домакинства през [[Евровизия 1980|следващата година]].

Колкото организаторите му се опитват да го държат встрани от политическите страсти, за което има специални клаузи в правилника за провеждането му, толкова фестивалът „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ постоянно е в центъра на всички политически [[Интрига|интриги]] на [[Европа|континента]] и извън него. Това е особено видно през тази година, когато домакин е [[Израел]]. Първият скандал отеква в [[Турция]]. Местната [[телевизия]] TRT първоначално подава заявка за участие и дори избира своите представители – Мария Рита Епик и групата „21-ви перон“ с песента „Seviyorum“ („Любов“)<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=bRbfw-8zTzA''Турската песен „Любов“, която така и не достига до участие, „Ютюб“'']</ref>.

[[Арабски свят|Арабските страни]], които по това време единно не признават [[Израел]] за [[суверенна държава]], особено тези, които до предходната година са излъчвали [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]], изразяват шумно неодобрение и започват натиск над турското [[правителство]] да [[бойкот]]ирабойкотира [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурса]]. В медиите се прокрадват съобщения, че под въпрос са били поставени дори [[Търговия|търговски]] [[договор]]идоговори, ако [[турци]]тетурците все пак пеят в [[Йерусалим]]. В крайна сметка [[Турция]] решава да не жертва добрите си контакти с [[Държава|държавите]], с които има обща [[религия]], и оттегля участието си, но [[правителство]]топравителството позволява на държавната [[телевизия]] все пак да излъчи [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурса]].

Вторият [[скандал]] идва от [[Югославия]]. Тази страна е основател на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните]], а нейният президент [[Йосип Броз Тито]] се смята за негов негласен лидер, макар по това време официален председател да е [[Фидел Кастро]]. Организацията обединява страни от [[Трети свят|Третия свят]], които не членуват в никакви [[Политика|политически]] и [[Икономика|икономически]] [[общност]]иобщности, сред които са и почти всички [[Арабски свят|арабски държави]]. Логично в [[Движение на необвързаните държави|Движението]] надделява негативното отношение към [[Израел]], заради потъпкването правата на [[Палестина|палестинското]] [[население]] в [[Окупация|окупираните]] територии. [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]], която иначе и без друго от две години се е оттеглила от участие, решава да се възползва от момента и да поведе [[кампания]] за [[бойкот]] на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]], след като той ще се провежда в [[Израел]]. Властите в [[Белград]] обявяват, че не просто няма да участват, но и няма да излъчат [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурса]] нито директно, нито на запис, с което си спечелват допълнителни симпатии в [[Арабски свят|арабския свят]].

През [[1979]] г. „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ не се излъчва и в останалите [[Европа|европейски]] [[Социалистическа система|социалистически страни]], начело със [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], въпреки че повечето предишни издания са били показвани по техните [[Телевизия|телевизии]]. С едно изключение – [[Социалистическа република Румъния|Румъния]]. Тя е единствената страна от [[Варшавски договор|Варшавския договор]], която поддържа дипломатически отношения с [[Израел]]. А също единствената, която и в миналото си е позволявала разногласия със [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], като например отказва да участва в потушаването на [[Пражка пролет|Пражката пролет]]. [[Румъния|Румънската]] [[телевизия]] дори решава да излъчи [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]] директно, а не на запис. Гледат го и в [[Исландия]], която все още не участва в него. Извън [[Европа]] той се ретранслира и в [[Хонконг]].

Напрегнатата обстановка в [[Израел]] – постоянните [[Тероризъм|терористични]] заплахи, идващи от [[Палестина]], а също и недоволството на ортодоксалните [[евреи]], за които подобен [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурс]] е равносилен на [[богохулство]] – принуждават организаторите да предприемат безпрецедентни мерки за [[сигурност]]. Делегациите на всички страни-участнички са строго [[Охрана|охранявани]] и конвоирани навсякъде из [[Йерусалим|града-домакин]]. [[Багаж]]итеБагажите им са претърсени основно още при кацането на [[летище]]толетището. Проблем възниква около [[Швейцарци|швейцарската]] делегация. В [[куфар]]итекуфарите на изпълнителите са намерени десетки зеленчукови [[Консерва|консерви]]. Освен това те носят със себе си гребла и [[селскостопански инвентар]]. Налага се [[швейцарци]]тешвейцарците да обясняват, че предпочитат да се [[Хранене|хранят]] със собствена [[храна]], а странният [[товар]] им е нужен като декор за изпълнението на [[сцена]]тасцената.<ref>[http://www.esc-history.com/''История на фестивала „Евровизия“, на английски'']</ref>

През [[1979]] г. всичко е [[диско]]. Стилът е завладял музикалната индустрия, нощните клубове, [[Дискотека|дискотеките]], [[Телевизия|телевизиите]] и [[радио]]станциитерадиостанциите. Няма как „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ да страни от този процес. Още третата [[песен]] – от [[Дания]] – е [[диско]], както и почти всяка втора след нея. Най-големият хит обаче идва от [[Германия]]. Групата „[[Чингис хан]]“ се представят с едноименната композиция, която само броени дни след [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]] започва триумфалното си шествие на планетата и се превръща в голям [[Дискотека|дискотечен]] хит<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=p2bvPzvFlP8''„Чингис хан“ с едноименния си дискотечен хит, „Ютюб“'']</ref>, който оглавява повечето световни класации. Но журитата на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]] не мислят толкова модерно и, както се е случвало и в [[минало]]томиналото, отреждат на един от най-големите хитове за годината едва 4-то място.

[[Италианци|Италианската]] група „Матиа базар“, която впоследствие записва много успешни [[Песен|песни]] и става визитна картичка на [[Италия|страната си]] за години напред, дебютира на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ с вероятно най-слабата си композиция. Тя заема незавидното 15-то място и остава незабелязана. Последвалия си успех групата по никакъв начин не дължи на появата си на този [[Песенен конкурс „Евровизия“|конкурс]].

Четирима изпълнители, които вече са се появявали на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]], участват отново през тази година. [[Франция]] изпраща Ан-Мари Давид, която през [[Евровизия 1973|1973]] г. печели първото място, представяйки [[Люксембург]], [[Нидерландци|нидерландката]] Сандра е пяла през [[Евровизия 1972|1972]] г., [[Евровизия 1976|1976]] г., Анита Скорген от [[Норвегия]] е позната от [[Евровизия 1977|1977]] г. и [[швейцарци]]тешвейцарците Петер, Сю и Марк вече са били на сцената през [[Евровизия 1971|1971]] г. и [[Евровизия 1976|1976]] г.

[[Белгийци|Белгийката]] Миша Мара пък е толкова разочарована и от класирането си (заема последно място) и от [[песен]]та, която пее, че отказва да я запише в студио и никога не я издава на плоча. Това е една от малкото [[Песен|песни]], участвали някога на [[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]], които нямат студиен запис. [[Британци|Британските]] участници са нападнати от [[Телевизия|медиите]] в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|родината си]], че са откраднали мотиви за своята [[песен]] от композиция на „[[Смоуки]]“. Това е последната година за много дълъг период напред, в която участва [[Монако]]. [[Монако|Княжеството]] се появява на конкурса само още веднъж – чак през [[Евровизия 2004|2004]] г., след което, поне засега, окончателно се оттегля от „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“.<ref>[http://www.eurovision.tv/''Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години, на английски'']</ref>

!#№!!Страна!!Език!!Изпълнител/и!!Песен!!Превод!!Точки!!Място