Владислав Шикорски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 61:
== Премиер и главнокомандващ (1939 – 1943) ==
В Париж се присъединява към Владислав Рачкевич и Станислав Миколайчик. Игнаци Мошчицки отстъпва от длъжността президент на Република Полша и назначава Владисла Рачкевич. От своя страна Рачкевич поверява мисията за създаване на
Първоначално в кабинета на Шикорски има равновесие между политиците, свързани с междувоенния Фронт Морж, и представителите на Санацията: Владислав Шикорски – премиер и министър на военните работи, Станислав Стронски – вицепремиер и министър на информацията, Аугуст Залески – министър на външните работи и Адам Коц – министър на финансите. Скоро обаче конфигурацията се променя в полза на първите – влизат Юзеф Халер (министър без портфейл), Ян Станчик (социални грижи), Мариан Сейда (също министър без портфейл). Финансовият ресор се поема от Хенрик Страсбургер, а Коц става вицеминистър.
Ред 71:
Междувременно Владислав Шикорски се съсредоточава в създаването на полска армия във Франция – на 4 януари 1940 г. подписва военно споразумение с френското правителство. По това време Полша е третият най-силен съюзник, разполагащ с 84 хиляди войници във Франция. Докато Шикорски изпълнява длъжността шеф на правителството в изгнание, той е изключително популярен в родината си.
След немската атака срещу Франция и разбиването на френската войска, Владислав Шикорски не приема предложението на френския маршал [[Филип Петен]] за безусловна капитулация. На 13 юни до полското правителство достига поверителна информация за разговори между французи и немци на тема предаване. На 17 юни кабинетът получава официална информация за капитулация. Това освобождава Полските въоръжени сили от отговорността им за сътрудничество с Франция. Крахът на тази страна е огромно разочарование за Шикорски, който до последно вярва във военната ѝ мощ и волята за борба на населението. След капитулацията на Франция в полското правителство в изгнание се появяват гласове за необходимостта от разпускане на кабинета на Шикорски. Но
На 19 юни Шикорски се среща с премиера [[Уинстън Чърчил]] и му обещава, че полските войски ще воюват редом с британските докато не победят. На 5 август 1940 г. той подписва споразумение за възстановяване на полската армия и полското правителство в изгнание във Великобритания.
| |||