Война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- и и + и ); козметични промени
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 31:
Развитието на технологиите за водене на война в последните години и съответно нарасналата разрушителност (виж [[Ядрен паритет]]), доведоха до широка обществена загриженост, и по всяка вероятност са предугадили избухването на нова, с което може да се предотврати избухването на ядрена трета световна война. В края на всяка от последните две световни войни бяха направени всеобщи и съгласувани усилия, за да се дойде до по-добро разбиране на динамиката на войната и по този начин се надяваме да се ограничи и дори да се елиминира нуждата от такава. Тези усилия се материализират във форуми на [[Обществото на народите]] и на неговия наследник, [[Организацията на обединените нации]].
 
Малко след [[Втората световна война]], като знак на подкрепа за тази концепция, повечето държави се присъединиха към Организацията на обединените нации. По време на този следвоенен период, с цел по-нататъшно делигитимизиранеделегитимизиране на войната като приемливо и логично продължение на външната политика, повечето държавни правителства преименуваха министерствата на войната като министерства на отбраната, например бившето американското министерство на войната е преименувано на [[Министерство на отбраната (САЩ)|министерство на отбраната]].
 
През 1947 г., с оглед на бързо нарастващите и все по-разрушителни последици от съвременната война, и с особена загриженост за последиците и разходите за новоразработената [[атомна бомба]], първоначалният автор на концепцията на тази бомба, [[Алберт Айнщайн]] много ясно заявява, ''„Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни.“''<ref name = "EinsteinWWIV">{{cite web
Ред 68:
[[Зигмунд Фройд]] счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
 
Въпреки, че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната.<ref>Turnbull, Colin (1987), ''The Forest People'' (Touchstonbe Books)</ref> Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои [[Милитаризъм|милитаристи]] – такива, като [[Франц Александър]], твърдят, че състоянието на ''мир'' е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност са периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се подтиснатипотиснати от по-силни държави, например [[Pax Britannica]].<ref>Alexander, Franz. ''The Psychiatric Aspects of War and Peace''. 1941</ref>
 
Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа.<ref>Blanning, T.C.W. ''The Origin of Great Wars''. ''The Origins of the French Revolutionary Wars.'' pg. 5</ref> По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш.<ref>Walsh, Maurice N. ''War and the Human Race.'' 1971.</ref> Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват – такива, като [[Наполеон]], [[Хитлер]] и [[Александър Македонски]]. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им.