Разлика между версии на „Държавна дума“

м
Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че )
м (Месец с малка буква)
м (Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че ))
В нито една от думите, избрани през 1993, 1995, 1999 г. е имало възможност една партия да образува мнозинство, така че камарата затъва във фракционни препирни и не успява да наложи ред в работата на своите комитети. През по-голямата част от ерата на Елцин, анти-Елцин лагера е достатъчно силен, за да блокира правителствените, законодателни инициативи, а про-Елцин лагера страда от липса на институционални връзки с изпълнителната власт. По-малко от половината приети законопроекти са възникнали като правителствени предложения. Елцин налага вето на двадесет процента от всички законопроекти през 1996 – 1999 г. и в половината случаи ветото не е преодоляно. Руската общественост създава силно неблагоприятен образ на руската Дума. В същото време Елцин продължава да провежда политиката си с указ – пример са приватизационните търгове и [[Първа чеченска война|нахлуването в Чечня през 1994 г.]] Всяка година от периода 1995 – 2001 г. руската Дума предварително отказва да одобри федералния бюджет, така че правителството продължава чрез запор.
 
Настъпва влошаване в отношенията Дума – Президент, тъй като Елцин уволнява министър-предстедателя Виктор Черномирдин през март 1998 г. Въпреки, че назначаването на наследника на Черномирдин, [[Сергей Кириенко]], също е източник на деление, подкрепата от страна на новия министър-предстедател за строги фискални мерки, съчетани с влошаващата се икономическа ситуация се оказва, че съживяват левия алианс. По времето на този период ръководството на комунистическата партия поддържа конфронтационна позиция по отношение на изпълнителната власт.
 
Финансовият крах от август 1998 г. е сериозен политически удар за Елцин и подкопава успеха на много от олигарсите, които до този момент са важен стълб на подкрепа за президента. В началото на кризата Елцин е принуден да уволни министър-предстедателя Сегей Кириенко и неохотно приема Евгений Примаков като негов заместник. Примаков, бивш главен шпионин и външен министър, е приемлив кандидат за Думата. Това е може би най-високата точка на парламентарно влияние на целия пост-съветски период. През пролетта на 1999 г. Съвета на федерацията отказва да приеме уволнението на главния прокурор [[Юрий Скуратов]], който е разследвал Борис Березовски, водещ олигарх и поддръжник на Елцин. През май 1999 г. Елцин нанася удар като уволнява Примаков, който продължава да води анти-Елцин коалиция от регионални шефове, [[движението Отечество – Вся Россия]].
Постановленията на Държавната Дума се приемат с мнозинство от общия брой на депутатите от Държавната Дума, освен ако друга процедура не е предвидена в Конституцията. Всички законопроекти са одобрени първо от Държавната дума, след което се обсъждат и одобряват (или отхвърлят) от Съвета на федерацията.
 
Сравнително малко са публикуваните [[Recorded vote|поименни гласове]], които идентифицират вота на отделните депутати. Гласовете на физически лица се вписват само ако гласуването е отворено и се използва електронен метод. Въпреки, че не всички гласове са официално поименни, всеки път когато депутат гласува по електронен път, компютър регистрира индивидуалния депутатски глас.
 
== Членство ==