* някои немски земи (графствата Мьомпелгард, [[Господство Йевер|Йевер]], [[Хоенрехберг]], градовете [[Дик (град)|Дик]], [[Реда]], владенията [[Шмалкалден]], [[Книпхаузен]] и други).
Съставът на членовете на имперските окръзи в продължение на цялата история на съществуването им не остава неизменен. Въпреки, че общият принцип е за прехвърляне на правото на участие в органите на управление на окръга от старите към новите владетели на държавите, това правило често се нарушава, за да се предотврати прекаленото усилване на дадено княжество. Така на херцога на [[Вюртемберг]] не е позволено да получи право на глас в събранието на Швабския окръг за херцогство [[Херцози на Тек|Тек]], а на кралят на [[Прусия]] — в събранието на Франконския окръг за графство [[Гайер]]. Също така, към новите им владетели не преминават правата за участие в органите на управление за [[Секуларизация|секуларизираните]] [[манастир]]и (Хереналб, Кьонигсброн) и редица [[епископ]]ства без суверенна територия ([[Гурк]], [[Лавант]]). Освен това, значителен брой територии на членове на имперските окръзи губят правото си на участие в имперския [[райхстаг]] след края на управляващите ги династии и присъединяването към други немски княжества (например [[Херцогство Юлих|Юлих]], [[Херцогство Берг|Берг]], [[Херцогство Клеве|Клеве]], [[Юстинген]], [[Хоенвалдек]] и други).
Освен държавните образувания в структурата на имперските окръзи влизат лично главите на два аристократични рода – на [[Турн и Таксис]] и [[Льовенщайн|Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]].
