Разлика между версии на „Джустиниано Партечипацио“

редакция без резюме
По време на управлението на баща си Джустиниано е изпратен в Константинопол със задача да заздрави отношенията на Венеция с Византия и в знак на приятелство от страна на василевса [[Лъв V Арменец]] получава титлата [[ипат]] и реликви на Свети Захарий, както и достатъчна сума, за да построи в негова чест църква и манастир.
 
При завръщането си във Венеция Джустиниано установява, че баща му в негово отсъствие е удостоил по-малкия му брат [[Джовани I Партечипацио|Джовани]] с титлата съ-дож. Недоволен от това решение той се изнася от фамилния дворец и се премества заедно със съпругата си временно в църквата Сан Северо. ЗаОгорчен от това решение на Джустиниано и за да не развали отношенията си с Византия, баща му е принуден да предадеотнема поста съ-дож на ДжустинианоДжовани и даго заточипредава на Джустиниано, отделно по искане на първородния си син изпраща Джовани на заточение в Задар.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Ioann_Diacon/frametext1.htm Иоанн Диакон, История венетийцев, книга 1 [31]. Перевод Суровенков Д. 2010 г.]</ref> Джовани на свой ред успява да избяга от Задар и заминава за Бергамо, където се среща с франкския император [[Лудвиг Благочестиви]], от когото търси подкрепа. Не желаейки в този момент да влошава отношенията си с Константинопол обаче, Лудвиг отказва помощта си и по искане на венецианските посланици връща Джовани във Венеция, откъдето той е изпратен като заложник в Константинопол.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/agnello-particiaco_(Dizionario-Biografico)/ Marco Pozza, Agnello Particiaco, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 81, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2014]</ref>
 
По време на управлението на Джустиниано започва строежът на [[базилика]]та [[Сан Марко (базилика)|Свети Марко]] като гробна църква на [[апостол]]а [[Марко (евангелист)|Марко]].