Гръцка военна хунта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 77:
Кралят накрая решава да задейства контрапреврата на 13 декември 1967 година. Тъй като Атина във военно отношение е в ръцете на полковниците, Константинос решава да отпътува за малкия северен град [[Кавала]], където се надява да открие войски, лоялни само на него. Неясният план, който Константинос и неговите помощници замислят, е да се създаде единица, която да нападне и да вземе контрола над [[Солун]], където да се създаде алтернативно правителство. Константинос се надява, че международно признание и вътрешен натиск между двете правителства ще принудят хунтата да подаде оставка и да напусне за неговото триумфално завръщане в Атина.
 
В ранните часове на 13 декември кралят се качва на личния си самолет заедно с жена си [[Анна-Мария Датска]], двете им деца принцеса Алексия и принц Павлос, майката на Константинос [[Фредерика Хановерска]] и сестра му принцеса Ирене. Константинос също взема със себе си и министър-председателя Колиас. На първо време нещата изглежда се случват по план. Константинос е добре приет в Кавала, която е под командването на генерал, който му е верен. [[Военновъздушни сили на Гърция|Военновъздушните сили]] и [[Военноморски сили на Гърция|военоморскивоенноморски сили]] на Гърция са монархически настроени и не участват в хунтата, незабавно се отзовават и мобилизират. Друг от генералите на Константинос ефективно отрязва всички комуникации между Атина и Северна Гърция.
 
Обаче плановете на Константинос са прекалено бюрократично, наивно предполагащи, че заповеди от командващия генерал ще бъдат автоматично изпълнявани. Освен това Константинос иска на всяка цена да избегне кръвопролития дори и там, където хунтата може най-вероятно да реагира с насилие. Вместо да се опита да събере възможно най-голяма обществена подкрепа и така да се надява на спонтанни продемократични протести в повечето градове, Константинос предпочита да остави на своите генерали да поставят нужната сила за напредване към Солун на стриктно военно подчинение. Кралят не прави никакъв опит за контакт с политици, дори и местни, и дори се погрижва даа включи в своята прокламация параграф, осъждащ комунизма, да не би някой да получи погрешна идея.
Ред 279:
Така е възстановена парламентарната демокрация, а изборите от 194 година са първите свободни избори от десетилетие. Референдумът от 8 декември 1974 отхвърля възстановяването на монархията с разлика 2 към 1 на гласовете и Гърция се превръща в република.<ref>''[http://news.google.com/newspapers?nid=Aul-kAQHnToC&dat=19741209&printsec=frontpage&hl=en Greeks Spurn Monarchy]''. ''Deseret News''. 9 декември 1974, p. 1A.</ref>
 
Докато физическия разпад на хунтата като правителство е причинен от разгрома на гръцките сили в Кипър, то идеологическия разпад е предизвикан от въстанието в Атинската политехника от 1973 година. Въстанието в политехниката е събитието, което дискредитира военното правителство и действа като катализатор за неговото евентуалния му край чрез изваждането на показ на вътрешните противоречия на режима, като унищожава мита да политическата монолитност на хунтата. От тукОттук и непоправимото повреждане на политическото доверие в Етносотириос Епанастасис и тяхното съобщение.
 
== Процеси срещу хунтата (1975) ==