Разлика между версии на „Джейн Еър“

3 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м (интервал след точка в текст)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
}}
 
'''Джейн Еър''' (оригинално заглавие {{lang|en|Jane Eyre. An Autobiography.}}) е първият издаден роман на британската писателка [[Шарлот Бронте]] ({{lang|en|Charlotte Brontë}}, произнасяно на английски като {{IPA|/ˈbrɒnti/}}, <small>обикновено произнасяно на съвременен английски като </small> {{IPA|/ˈbrɒnteɪ/}}<ref>Според ''Merriam-Webster Encyclopedia of Literature'' (Merriam-Webster, incorporated, Publishers: Springfield, Massachusetts, 1995), p viii: "When our research shows that an author's pronunciation of his or her name differs from common usage, the author's pronunciation is listed first, and the descriptor ''commonly'' precedes the more familiar pronunciation." See also entries on Anne, Charlotte and Emily Brontë, pp. 175–176.</ref>) от 1847 година. Първоначално романът излиза под редакцията на авторката чрез псевдонима ѝ ''Currer Bell''.
 
== Резюме ==
Денят на сватбата настъпва. Джейн и Едуард Рочестър са вече пред олтара, когато изведнъж се появява мистър Мейсън, който разкрива страшна тайна. Оказва се, че мистър Рочестър вече е женен за сестрата на мистър Мейсън. Слугинята, която Джейн подозира в лудост, всъщност е наета да се грижи за съпругата на мистър Рочестър. Тя е психично болна, агресивна и неспособна да се държи нормално. Невъзможно е тази сватба да се състои. Сърцето на Джейн е разбито. Рочестър обяснява как родителите му са го принудили да се омъжи, защото състоянието им е намалявало, а тя е била богата. Той не е знаел за психическите ѝ проблеми, които са се проявили чак сред сватбата. Това не утешава Джейн и тя решава да напусне имението, без да съобщи на никого.
 
Тук започва едно от най-страшните изпитания за Джейн Еър. Тя се скита сама, без пари, гладна и премръзнала. Полумъртва проси по къщите в крайпътните селца за късче хляб. Когато в поредната къща ѝ отказват да се нахрани и постопли вътре, Джейн решава, че това е нейният край. Но стопаните на къщата се оказват добри хора. Приютяват я, спасяват я от гладна смърт и измръзване. Собствениците се оказват две сестри- Мери и Дайана, които наскоро са загубили баща си, а нямат майка от доста време. За тях се грижи техният брат- Сейнт Джон, който е свещенниксвещеник. Момичетата са мили и възпитани, приемат Джейн с охота. Сейнт Джон дори предлага на Джейн работа в местното училище, след като се възстанови от изтощението си. Джейн се представя с фалшиво име и не разказва нищо за миналото си. Настанява се в скромно жилище и става учителка. Сейнт Джон ѝ помага с каквото може и тя се чувства добре. Понякога тя пише писма до "Торнфийлд", които обаче остават без отговор. Една малка разсеяност на Джейн води до откритие за нея. Един неин подпис с истинските ѝ имена е провокирал Сейнт Джон да се разрови в миналото ѝ. Освен разкритието, че тя е жената, която някой си мистър Рочестър е търсил безнадеждно, се оказва, че Джейн има и семейство. Джейн всъщност е братовчедка на Сейнт Джон и сестрите му, както и наследница на двайсет хиляди лири. Тя, водена от силното си желание да има семейство, решава да подели парите между нея и братовчедите ѝ. Сейнт Джон научава Джейн на индонезийски, а сетне я моли да се омъжи за него и да заминат на мисионерска мисия. Джейн отказва категорично, с което накърнява достойнството на свещенникасвещеника.
 
След тази разпра, Джейн решава да се върне в " Торнфийлд". Тя заварва имението празно, опожарено и изоставено. Научава, че лудата съпруга на мистър Рочестър нарочно е подпалила мястото, после се е самоубила. Едуард Рочестър е помогнал на всички да се спасят, но сам е пострадал в пожара. Научава, че в момента той живее в друго имение. Отива да го посети и го заварва депресиран и сакат. Той е изгубил зрението си и е осакатил едната си ръка. Джейн му се представя, а той е щастлив, че тя отново е при него. Тя му обещава, че ще остане завинаги при него, ще се разхожда с него, ще му чете и ще го обича. Изпълнява обещанието си. Омъжва се за него, а нейните братовчедки Мери и Дайана одобряват това. Малката Адел не се чувства добре в училището, в което е изпратена, и се завръща при Джейн и Едуард. Сейнт Джон изпраща писмо с поздравления за сватбата. След време мистър Рочестър връща зрението на едното си око и така успява да види първородния си син.