Дмитрий Менделеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 105:
Менделеев е един от основателите на съвременната [[агрохимия]] – пропагандира и химизацията в [[селско стопанство|селското стопанство]]. От 1860 г. до края на живота си се занимава с [[нефт]]ената промишленост в [[Кавказ]] и други нефтени райони в Русия.
 
Първите произведения на Д. И. Менделеев през 1854 г. са химични анализи на [[силикат]]и. Това са проучванията на „[[ортит]]а от [[Финландия]]“ и „[[пироксен]] от Русикала във Финландия“, за анализа на минералната глинена скала има информация само в доклада на С. С. Куторги в Руското географско дружество. Към въпросите на аналитичната химия на силикатите Д. И. Менделеев се връща във връзка с магистърските изпити – писменниятписменият изпит се отнася до анализа на силикат, съдържащ [[литий]]. Този малък цикъл от работи служи за създаването на интерес на изследователя към [[изоморфизъм|изоморфизма]]: ученият сравнява състава на ортита със състава на други сходни минерали и заключава, че подобно сравнение позволява да се конструира изменящ се по химичен състав изоморфен ред<ref>Барзаковский В. П., Добротин Р. Б. Труды Д. И. Менделеева в области химии силикатов и стеклообразного состояния. – М.—Л.: АН СССР, 1960.</ref>.
 
През май 1856 г. Менделеев, връщайки се в Санкт Петербург от [[Одеса]], подготвя дисертационна работа под обобщеното заглавие „Специфични томове“ – многостранно изследване, един вид [[трилогия]], посветена на актуалните проблеми на химията от средата на XIX век. Големият обем на работата не позволява публикуването ѝ изцяло. Публикувана е само първата част, озаглавена както цялата дисертация, „Специфични томове“. От втората част е публикуван само фрагмент под формата на статия „За връзката на някои физични свойства на телата с химичните реакции“. Третата част по време на живота на Д. И. Менделеев не е напълно публикувана – в съкратен вид е представена през 1864 г. в четвъртия брой на Техническата енциклопедия, посветена на производството на [[стъкло]]. Чрез взаимовръзката на проблемите, обхванати в работата, Д. И. Менделеев последователно се приближава към формулирането и решаването на най-значимите проблеми в своята научна работа: намиране на закономерности при класифициране на елементите, изграждане на система, характеризираща съединенията чрез техния състав, структура и свойства, създаване на предпоставки за формиране на зряла теория на разтворите.
Ред 178:
{{цитат|Науката започва там, където започва измерването. Точната наука е немислима без мерки.| ''Д. И. Менделеев''}}Менделеев е предшественик на съвременната [[метрология]], по-специално – химическата метрология. Автор е на няколко творби на тази тема. Той създава точната теория на теглилките, предлага най-точните техники за претегляне.
 
През 1893 г. Д. И. Менделеев създава Главната палата за мерки и теглилки (сега Всерусийски научно-изследователскинаучноизследователски институт по метрология Д. И. Менделеев).
 
На [[8 октомври]] [[1901]] г. по инициатива на Дмитрий Иванович Менделеев в [[Харков]] е открита първата в [[Украйна]] тестова палата за проверка и калибриране на търговски мерки и теглилки. От това събитие произлиза не само историята на метрологията и стандартизацията в Украйна, но и повече от един век история на Института по метрология.
Ред 222:
 
== Памет ==
В чест на приносите на Менделеев в областта на химията и [[физика]]та в Русия се учредява награда на негово име. В негова памет се провеждат конгреси по чиста и приложна химия от [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. В много градове в Русия и по света са издигнати негови [[паметник|паметници]]. На него са кръстени град [[Менделеевск]] в [[Татарстан]], село Менделеево в Московска област, железопътна станция Менделеево и станция на [[метро]]то Менделеевска. Неговото име носят [[вулкан]], [[Ударен кратер|кратер]] на [[Луна]]та, [[ледник]] и [[астероид]]. Много заводи, институти, музеи и университети също са кръстени на него. Съществуват много маслени картини с неговия образ. През 1984 г, послучайпо случай 150-тата годишнина от неговото рождение е пусната юбилейна рубла. Неговото лице е на множество пощенски марки. Той също така е изобразен на пощенска марка в [[България]] през 1984 г.<ref>[https://balkan.auction/uploaded/0/002972/2972084/2972084_b_1488036935.jpg Снимка наа българската пощенска марка]</ref>
 
<gallery perrow="4" widths="160" heights="160">