Добрич: Разлика между версии

Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра, но тя не може да е по-голяма, имайки предвид периода, през който е строен. Изискванията на турската администрация повелявали православните храмове да са по-ниски от останалите религиозни постройки (джамиите) в Добрич. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец.

 

 

==== Храм „Света Троица“ ====

Днес Добрич е съвременен [[промишленост|промишлено]]-[[селско стопанство|аграрен]] и [[транспорт]]ен център на [[Добруджа|Добруджанския край]], един от десетте най-големи градове на България – важен културен, икономически и административен център в [[североизточнен икономически регион|североизточния икономически регион]] на страната. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.

 

 

Изключително благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. Освен център на голям селскостопански регион, община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, машини и съоръжения за млекопреработване, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/. Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като „Селското стопанство и всичко за него“, „Национална борса за семена и посадъчен материал“, „Пчеломания“, „Торго, вина и деликатеси“, „Произведено в България“, като съществена е ролята на „Добрички панаир“ АД за тяхното успешно провеждане.

Като здравно заведение тази структура води началото си от 01.07.1967 година, когато д-р Петър Станчев разкрива психиатричен кабинет за окръга с две медицински сестри и един фелдшер, който постепенно се разраства. Преминава през психиатрично отделение към Окръжна болница Добрич и на 01.10.1979 г. след построяването на новата четириетажна сграда, се обособява като самостоятелен психодиспансер – с две стационарни отделения (за мъже и жени), с дневен стационар и поликлиника. През 2001 г. в съответствие със Закона за лечебните заведения ЦПЗ Добрич се преобразува в Областен диспансер за психични заболявания със стационар, а от ноември 2010 г. съгласно Закона за лечебните заведения, дружеството отново е преименувано като Център за психично здраве, което носи името на основателя на диспансерната психиатрична помощ в гр. Добрич и областта-д-р Петър Станчев.

 

 

* ДКЦ I