Френско-пруска война: Разлика между версии

Маршал Мак Махон, намиращ се в този момент в най-голяма близост до Висенбург, оставя своите четири дивизии да се разпръснат на 32 километра разстояние една от друга, за да могат да реагират на всеки опит за пруска [[инвазия]]. Организацията на силите е такава поради липса на продоволствия, което кара всяка дивизия да си търси сама основните провизии, заедно с интендантите, които би трябвало да осигуряват продоволствието. Това, което влошава нещата е изпълняването на службата от страна на генерал [[Огюст-Александр Дюкро]], командир на първата дивизия на Мак Махон. На 1 август той съобщава на генерал Абел Доуай, командир на втората дивизия, че ''„Информацията, която получих, ме кара да предположа, че врагът няма никакви значителни сили близо до постовете и няма никакво желание за офанзива.“''<ref>Howard(1991), стр. 100 – 101</ref> Два дни след това той казва на Мак Махон, че не е открил ''„дори и един вражески пост [...] според мен, че заплахата от баварците е просто блъф“''. Въпреки, че Дюкро отхвърля възможността за атака от страна на германците, Мак Махон все още се опитва да предупреди другите части от армията си, но без успех. <ref>Howard(1991), стр. 101</ref>

Ото фон Бисмарк се съгласява да спре обсадата и да позволи на конвои с храна да влязат моментално в Париж (включително и влакове с германски провизии), но при условие, че правителството предаде няколко ключови крепости на прусаците извън столицата. Без тези крепости френската армия не би могла да защитава Париж. Въпреки, че общественото мнение в столицата е абсолютно против всякакъв вид предаване или преотстъпване на територии на Прусия, правителството разбира, че не може да предпазва града още дълго, а провинциалните армии на Гамбета вероятно никога няма да пробият обсадата. Президентът Жул Трошю, подал оставката си на 25 януари, е заменен от Жул Фавр, който подписва [[капитулация]]та два дни по-късно във Версай. Примирието влиза в сила в полунощ. Няколко източника сочат, че в своята карета, на път за Париж, Фавр се разплаква и се срива в ръцете на дъщеря си, когато в полунощ оръдията около Париж замлъкват.

Създаването на единна Германска империя поставя край на „баланса на сили“, създаден с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] след края на Наполеоновите войни. Страни, в които преди това липсват генерален щаб и система за универсална военна повинност, скоро приемат и двете, заедно с подобрения на тиловото управление на военните действия, военна употреба на железопътните линии и телеграфната система. Всички тези неща се оказват както необходими, така и належащи след германската победа. Германия бързо се превръща в главна сила в [[Европа]] с една от най-силните професионални армии в света. Въпреки, че Обединеното кралство продължава да бъде доминиращата световна сила, британската намеса в политиката на Европа през XIX век е крайно ограничена, позволявайки на Германия да упражнява голямо влияние над Стария континент. Освен това, бракът на кронпринца с дъщерята на [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] представлява най-видното от многобройните германо-английски взаимоотношения.