Буково (община Битоля): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Въпреки, че +Въпреки че ); козметични промени
Ред 33:
В непосредствена близост до село Буково се намира античният град [[Хераклея Линкестис|Хераклея]].<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта.<ref name="Палигора 159">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=159 }}</ref> В турски [[сиджил|сиджили]]и от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.<ref>{{cite book |title= Буково |year=април 1981 |location= Буково |pages=8 }}</ref>
 
За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на [[Широк сокак]] в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства [[Буковски манастир|Буковският манастир „Свето Преображение Господне“]], който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.<ref name="panov.44"/>
Ред 43:
По-голямата част от населението на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Вуковон'' (Voukovon) живеят 500 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|236}}</ref>
 
Въпреки, че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.<ref>[http://www.promacedonia.org/gph/gph_20.html Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 76-77.]</ref> По време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Буково има 2400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166 – 167.</ref>