Върджин Рекърдс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м Bot: Automated text replacement (-Въпреки, че +Въпреки че ); козметични промени
Ред 18:
Преди създаването на компанията Брансън и Пауъл имат собствен музикален магазин Virgin Records and Tapes в [[Нотинг Хил]], [[Лондон]], специализиращ във вноса на [[краутрок]] записи и предлагащ на всички свои клиенти, които слушат музика в магазина безплатна [[вегетарианец|вегетарианска]] храна и ядки.
 
След като магазинът се оказва изключително успешно начинание, те превръщат бизнеса си в напълно-функционираща звукозаписна компания. Името на компанията, според автобиографията на Брансън, е измислено по време на съвещание, когато са се обсъждали бизнес идеите. Името е предложено от една тяхна колежка, която предлага „virgin“ (''девствен''), защото всички те били нови в този бизнес и буквално били като девственици. Оригиналното лого, познато сред феновете като „Близначките“, е създадено от английския [[художник]] и [[илюстрация|илюстратор]] Роджър Дийн и представлява млада гола жена и нейното огледално избражение, а в краката ѝѝ змей и името на компанията Virgin. Вариация на това лого е използвано и за Caroline Records.
 
Първото официално издание на Virgin Records е прогресив рок албумът „Tubular Bells“ на мулти-инструменталиста [[Майк Олдфийлд]], излязъл през 1973 година. Той е последван от няколко изключително популярни краутрок издания, включвайки електронния пробив на немската група Tangerine Dream „Phaedra“ и албумите „The Faust Tapes“ и „Faust IV“ на Faust.
 
== Стилови промени ==
Въпреки, че през 70-те Virgin Records са познати като една от ключовите музикални компании издаващи [[прогресив рок]] албуми, те не подписват договори само с групи правещи такава музика. Доказателство за това е подписаният през 1977 г. договор със скандалната английска група [[Секс Пистълс]], който преди това са били помолени да напуснат EMI и A&M, поставяйки началото на една нова ера за компанията, утвърждаваща се като пост за пост-пънк движението. Скоро след това главният магазин в Нотинг Хил е обискиран от полицията, защото на витрината на магазина е изложен албумът на Секс Пистълс „Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols“. Това не спира компанията да продължи да подписва договори с множество пост[[пънк]] и [[ню уейв]] групи като XTC, Human League, Culture Club, Gillan, Simple Minds и множество други. Към Virgin Records групата [[Дженезис]] записва няколко албума, започвайки от едноименния им албум от 1983, а компанията преиздава всички техни предишни издания.
 
Сегашното лого на Virgin Records, познато като „The Scrawl“ (''драскулката''), е създаден през 1982 и де факто представлява набързо направена драсканица върху една салфетка. Вместо да бъде нает дизайнерът на логото, Ричард Брансън предпочита само да му плати.