Уикипедия

Културна революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-Въпреки, че +Въпреки че ); козметични промени
Ред 6:
Основните цели на Културната революция са утвърждаване на [[маоизъм|възгледите на Мао]] в ръководството на [[Китайската комунистическа партия]], в качеството им на държавна [[идеология]] и в рамките на борбата с възгледите на политическата опозиция, както и очистване на държавата от прокрадналите се в партията и обществото т.нар. „стари елементи“ – [[либерализъм|либералисти]], които според Мао застрашават да се превърнат в нова [[буржоазия]] и да възстановят капиталистическия строй.
 
Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху [[Работническа класа|работническата класа]] и накрая сред войниците от [[армия]]та като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията. Това положение продължава до 1976 г., когато с помощта на [[военен преврат]] начело с [[Дън Сяопин]], и с тежки [[Политическа репресия|репресии]], се възстановява властта на фракцията, водена от него, за да се пристъпи към арестуването на [[Бандата на четиримата]] и връщане към [[Статукво|статуквотостатукво]]то, предприемане на промени в [[икономика]]та, под формата на [[социализъм]] с пазарни характеристики и наченки на капиталистическа [[пазарна икономика]].
 
Според обичайното тълкуване, което обикновено се разпространява в западните медии, в основата на Културната революция е борбата за власт, стремежът на Мао Дзъдун да си възвърне ръководството, подкрепен от амбициите на други членове на партията, като съпругата му [[Дзян Цин]] и [[Лин Бяо]], главнокомандващ в армията. Целта е отнемане на политическата власт от [[Лиу Лиу Шаоци]] – държавен глава, и [[Дън Сяопин]] – генерален секретар на партията. Въпреки че Културната революция завършва с IX конгрес на Комунистическата партия на Китай през април 1969 г., когато Мао обявява официалния ѝ край. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през 1976, след смъртта на Мао, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около Дън Сяопин и е арестувана Бандата на четиримата, фракция, водена от Дзян Цин.
Ред 52:
|-
| bgcolor="#eee" |
{{Цитат|Въпреки, че буржоазията е повалена, тя, въпреки всичко, се опитва с помощта на експлоататорската стара идеология, старата култура, старите нрави и старите обичаи да разложи масите, да завоюва сърцата на хората, усилено се стреми към своята цел – осъществяване на реставрация. В противовес на буржоазията, пролетариатът е длъжен да отговаря на всеки неин призив в областта на идеологията със съкрушителен удар и с помощта на пролетарската нова идеология, новата култура, новите нрави и новите обичаи, да изменя духовния облик на цялото общество. Сега ние поставяме пред себе си за цел да разгромим тези органи, които вървят по капиталистическия път, да разкритикуваме реакционните буржоазни „авторитети“ в науката, да разкритикуваме идеологията на буржоазията и всички други експлоататорски класи, да променим образованието, да преобразим литературата и изкуството, да заменим всички области, несъответстващи на икономическата база на социализма, с такива, които способстват за укрепването и развитието на социалистическия строй.|Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция <ref> {{икона|ru}} [http://library.maoism.ru/kpk8aug.htm Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция]</ref>}}
|}
[[Файл:Huayangpalace layers 2007 09.jpg|мини|ляво|Остатъци от културната революция, думите на Бяо, възхваляващи цитатите на Мао]]
Прилагането на класовата теория на практика довежда до „[[Bellum omnium contra omnes|войната на всички срещу всички]]“. С помощта на демагогски по природа, неясни дефиниции на класовите врагове на [[Пролетариат|пролетариатапролетариат]]а, дадени от Мао, всеки може да попадне под ударите – от обикновен селянин работник до висшите кръгове.<ref>MacFarquhar and Schoenhals, p. 59 – 61</ref> Но най-застрашени от всички са носителите на традицията: бившите [[феодализъм|феодали]], [[духовенство]], [[интелигенция|интелектуалци]] и др. Властта, поставена в ръцете на масите, се превъща в примитивно безвластие. Властта попада просто в ръцете на по-силните – младите „[[бунт]]овници“ (хунвейбините – ученици и студенти, и цзаофаните), които в крайна сметка могат да действат практически безнаказано.
 
На 1 юни 1966 г., по [[радио]]то е прочетен лозунга (наричан „данзибао“), съставен от Не Юанцзъ, професор по [[философия]] в [[Пекински университет|Пекинския университет]]: ''„Абсолютно, радикално, изцяло премахване на господството и злонамерения заговор на ревизионистите! Премахване на чудовищата – ревизионистите от крилото на Хрушчов!“'' Милиони ученици и студенти, организирани в екипи започват да търсят „чудовища и демони“ сред преподавателския състав, университетското ръководство, а след това местните и общински власти, които се опитват да защитят преподавателите. Обявените за [[класов враг|класови врагове]] са унизявани и подигравани. Разпускането на 26 юли 1966 г. на учениците от всички училища и университети за шест месеца улеснява разгулния живот и привлича допълнително 50 милиона учащи се в червената гвардия на студентите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Културна_революция“.