Паскал (език за програмиране): Разлика между версии

Езикови стандарти са разработени така, че когато код е написан на един вид компютър, той може да бъде пренесен към друг [[компютър]] или [[компилатор]] и да се компилира и върви правилно. Това не е съвсем безопасен план, тъй като има много уникални поведения на различни компютри. Програма, която извиква уникално поведение на даден компютър, ще трябва да бъде променена, за да работи на друг. Освен това, повечето компютърни среди предлагат библиотеки за извършване често използвани функции. Ако програмата прави няколко обаждания до системните библиотеки, тези разговори най-вероятно ще трябва да бъдат заменени, когато кода се пренася на друг компютър, дори ако компилаторът е в пълно съответствие с неговите езици стандарти.

 

 

Първият стандарт написан за Паскал е разработен през 1983 г., който обхваща което е известно като Неразширен Паскал ([[ISO]] 7185). През 1990 г., същата година, когато неразширения стандарт Паскал е актуализиран, е създадена Разширен Паскал стандарт (ISO 10206). Неразширеният стандарт Паскал включва основната функционалност на оригиналния Паскал, докато Разширеният Паскал стандарт е въведен, за да донесе на Паскал повече съответствие с нуждите на модерното програмиране, осигурявайки по-мощен инструмент за програмиране, без да жертвате елегантността на Паскал.