Бойно изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дефиниция от ен:
добавки по ен:
Ред 1:
[[Файл:Art of Shaolin Kung Fu.jpg|мини|[[Шаолинско кунг фу]]]]
 
'''Бойните изкуства''' са кодифицирани системи и традиции за [[бой]], практикувани с различни цели - – [[самозащита]], за [[война|военни нужди]] и в [[правоприлагане]]то, като [[боен спорт|спорт]], като средство за физическо, умствено и духовно развитие, за забавление или за запазване на самото изкуство като част от [[културно наследство|културното наследство]].{{hrf|Encyclopedia Britannica|2020}}
 
== Обхват и класификация ==
== История ==
Бойните изкуства могат да се категоризират по различни критерии, като:
[[Файл:Young_boxers_fresco,_Akrotiri,_Greece.jpg|мини|ляво|200px|[[Бокс]]ът се е практикувал в древността по [[Средиземноморие]]то]]
* Традиционни/исторически и съвременни – например, [[народна борба|народните борби]] спрямо съвременните [[Хибридно бойно изкуство|хибридни бойни изкуства]]
Доказателства показват, че бойните изкуства имат корени още в праисторията на човечеството. Най-ранните доказателства за системно обучение в специфичните традиции на бойните изкуства се появяват вече в древността (края на 1-во хилядолетие пр.н.е.) едновременно в [[Азия]] и [[Европа]].
* Според свързаните техники – с оръжие и без оръжие и в рамките на тези категории:
 
** с оръжие – по вид на оръжието ([[владеене на меч]], [[бой с тояги]] и т.н.)
В основата на съвременните [[азиатски бойни изкуства]] вероятно лежи смесица от ранни форми на [[китайски бойни изкуства|китайски]] и [[индийски бойни изкуства]]. По време на [[Период на воюващите царства|периода на воюващите царства]] в [[История на Китай|историята на Китай]] (480 – 221 г. пр.н.е.) се получава екстензивно развитие на бойните философия и стратегия, описани от [[Сун Дзъ]] в [[Изкуството на войната]] (ок. 350 пр.н.е.).<ref>{{cite web|url=http://www.sonshi.com/why.html |title=Sun Tzu Biography and Introduction: Sun Tzu The Art of War and Strategy Site by |publisher=Sonshi.Com |date= |accessdate=7 ноември 2010}}</ref> Легендарните книги свързват произхода на [[Шаолинцюан]] с разпространението на [[будизъм|будизма]] от Индия от началото на 5 век и делото на [[Бодхидхарма]] в Китай.<ref>Reid, Howard and Croucher, Michael. ''The Way of the Warrior-The Paradox of the Martial Arts" New York. Overlook Press: 1983''</ref>
** без оръжие – по начина на бой (със [[захват]] и с [[удар]]и, изправен и наземен)
 
* По приложение или предназначение – [[самозащита]], [[боен спорт]], [[инсцениран бой|хореография]] или демонстрация на форма, [[фитнес]], [[медитация]] и т.н.
В Европа най-ранните източници за развити традиции в бойните изкуства датират от [[Античност|Класическата античност]]. Древногръцките [[Древногръцки бокс|бокс]] (''Pygmachia''), [[Древногръцка борба|борба]] (''pale'') и [[панкратион]] са били представени в [[Антични олимпийски игри|Античните олимпийски игри]]. В [[Римска империя|Римската империя]] [[гладиатор]]ските борби са били публични спектакли.
 
[[Файл:Surikov Pokoreniye Sibiri Yermakom.jpg|мини|300px|Бойното изкуство [[Система (бойно изкуство)|система]] има своите корени в бойните умения на средновековните руски воини]]
През [[Средновековие]]то, развитието на [[казаци|казачеството]] като самостоятелно регулираща се войнска общност в области на днешна [[Украйна]] и [[Русия|Южна Русия]], води до натрупването на бойни умения, които са преминали през няколко поколения. Благодарение на голямо разнообразие на [[климат|климатичните условия]] в региона и враговете, казаците успяват да разработят гъвкави и бързо обучаващи се бойци. Смята се, че тези бойни умения са поставили основата на създаденото бойно изкуство, наречено [[Система (бойно изкуство)|система]].<ref>{{cite web |url= http://www.ermaa.com/history.php|title= Russian Martial Arts History |accessdate=29 септември 2011 |publisher= European Russian Martial Arts Association }}</ref> <ref>{{cite web |url= http://systema.romanhords.com/cossacks.html|title= The Cossacks |accessdate=3 ноември 2008 |publisher= Systema Review}}</ref>
 
Редица исторически ръководства за създаване на бойни умения са оцелели от европейското Средновековие. Те включват такива стилове, като бой с меч и щит, двубой с дълга рапира и други видове [[оръжие за близка борба|оръжия за близка борба]], както и двубои без оръжие. Най-известното от тях е книгата на [[Йоханес Лихтенауер]] „Fechtbuch“ (Книга на фехтовача) от 14 век. Днес тя формира основата на немската фехтоваческа школа. По същия начин и азиатските бойни изкуства биват документирани по подходящ начин по време на средновековния период. [[Японски бойни изкуства|Японските бойни изкуства]] са основани от благородниците – [[самураи]] през 12 век, китайските бойни изкуства с трактатите на [[Цзисяо синшу]] от епохата на династията [[Мин]], индийските бойни изкуства в средновековните текстове [[Агни Пурана]] и [[Мала Пурана]] и корейските бойни изкуства с текстове епохата на династията [[Чосон]] (Muyejebo, 1598 г.).
 
Европейското фехтовално умение се развива благодарение на [[дуел]]и, които се провеждат до епохата на [[Наполеон]] и се развива в спортна [[фехтовка]] през 19 век. Съвременният бокс се основава на правилата изготвени от [[Джак Браутън]] през 18 век и достига до сегашната си форма благодарение на правилника от 1867 г. Европейската колонизация в Азия води до спад в развитието на местните бойни изкуства, особено с въвеждането на [[огнестрелно оръжие|огнестрелните оръжия]]. Този факт е особено отчетлив в Индия, след създаването на [[Британска Индия]] през 19 век.<ref name="Zarilli 98">Phillip Zarrilli (1998). When the Body Becomes All Eyes: Paradigms, Discourses and Practices of Power in Kalarippayattu, a South Indian Martial Art. Oxford: Oxford University Press, India. ISBN 0-19-563940-5</ref> Подобни явления са се проявили и в колониите от [[Югоизточна Азия]] в [[Малайзия]], [[Индонезия]], [[Виетнам]] и [[Филипините]].
 
== Традиционни бойни изкуства ==
[[Файл:20110911 Oil wrestling Alantepe Rhodope Thrace Greece 2.jpg|мини|300px|[[Мазна борба]], традиционно бойно изкуство за [[Турция]]]]
Навсякъде по света се срещат традиционни стилове на местните народи в борбата, а в някои случаи също и борбата със студено оръжие се корени в местната култура и [[фолклор]]. В Източна и Югоизточна Азия, това са различни форми, като например корейска борба, кхмерска и монголска борба, както и японското [[сумо]]. В Южна и Югозападна Азия са индо-персийската борба, наречена Пехлвани (Pehlwani), в Централна и Западна Азия различни тюркски (узбекски, татарски) стилове на борбата. В Европа има исландска, швейцарска и различни видове английски традиционни борби. Африканските народни борби включват западноафриканския стил, известен като „Lutte Traditionnelle“.
 
Всички тези изкуства се основават на исторически традиции във фолклора на различните народи. Въпреки това те не са „исторически“ в този смисъл, че не реконструират или запазват определено бойно изкуство на народа от конкретна епоха. Те са по-скоро съвременни регионални форми на спортове, които съжителстват с модерни форми на бойното изкуство, поради факта че мнозинството от тях са се развили след 19 век. Често се среща и съчетание на местни спортове със съвременни такива. Така традиционният тайландски стил [[Муай боран]] се развива в съвременния национален спорт [[Муай тай]]. Той пък на свой ред започва да се практикува по целия свят и допринася в значителна степен за създаването на модерни хибридни стилове като [[кикбокс]] и [[смесени бойни изкуства]].
 
=== Философия ===
Повечето [[Азия|азиатски]] бойни изкуства са тясно свързани с [[Будизъм|будизма]] и по-конкретно със [[зен-будизъм|зен будизма]], но съществува и друга голяма група, предимно [[китай]]ски, така наречени меки стилове, които са свързани с [[даоизъм|даоизма]].
 
=== Видове ===
* Според начина на водене на бой биват:
** Ударни – в тази група се включват [[карате]], [[кендо]], [[ушу]] и др.
** Тип [[борба]]  – например [[джудо]], [[айкидо]], [[джиуджицу]] и др.
 
За отбелязване е, че повечето традиционни стилове бойни изкуства са комплексни системи, в които се употребяват както хвърлящи, така и удрящи техники.
Line 42 ⟶ 26:
* Според географското разположение на школата родоначалник:
** [[Япония|Японски]] – [[карате]], [[джудо]], [[кендо]] и др.
** [[Китай]]ски  – [[ушу]], [[винг чун]] и др.
** [[Корея|Корейски]] – [[таекуон-до]], [[танг су до]], [[хапкидо]], [[те кион]] и др.
** [[Виетнам]]ски  – [[виет во дао]] и др.
** [[Филипини|Филипински]]  – [[Кали (бойно изкуство)|кали]], [[пенджак силат]] и др.
** Съществуват още [[Индия|индийски]] стилове, [[тайланд]]ски и др.
 
* Според степента на въоръженост:
** С [[оръжие]]  – [[кендо]], [[кюдо]], [[Кали (бойно изкуство)|кали]] и др.
** Без оръжие – [[джудо]], [[карате]] и др.
 
Line 55 ⟶ 39:
 
* Според [[спорт]]ната насоченост:
** Със [[спорт]]на насоченост  – [[джудо]], [[карате]], [[таекуон-до]] и др.
** Без [[спорт]]на насоченост  – [[хапкидо]], [[айкидо]], [[тай чи чуан]] и др.
 
Голяма част от стиловете имат едновременно спортен, традиционен и практически раздел.
 
== История ==
[[Файл:Young_boxers_fresco,_Akrotiri,_Greece.jpg|мини|ляво|200px|[[Бокс]]ът се е практикувал в древността по [[Средиземноморие]]то]]
Доказателства показват, че бойните изкуства имат корени още в праисторията на човечеството. Най-ранните доказателства за системно обучение в специфичните традиции на бойните изкуства се появяват вече в древността (края на 1-во хилядолетие пр.н.е.) едновременно в [[Азия]] и [[Европа]].
 
В основата на съвременните [[азиатски бойни изкуства]] вероятно лежи смесица от ранни форми на [[китайски бойни изкуства|китайски]] и [[индийски бойни изкуства]]. По време на [[Период на воюващите царства|периода на воюващите царства]] в [[История на Китай|историята на Китай]] (480 – 221 г. пр.н.е.) се получава екстензивно развитие на бойните философия и стратегия, описани от [[Сун Дзъ]] в [[Изкуството на войната]] (ок. 350 пр.н.е.).<ref>{{cite web|url=http://www.sonshi.com/why.html |title=Sun Tzu Biography and Introduction: Sun Tzu The Art of War and Strategy Site by |publisher=Sonshi.Com |date= |accessdate=7 ноември 2010}}</ref> Легендарните книги свързват произхода на [[Шаолинцюан]] с разпространението на [[будизъм|будизма]] от Индия от началото на 5 век и делото на [[Бодхидхарма]] в Китай.<ref>Reid, Howard and Croucher, Michael. ''The Way of the Warrior-The Paradox of the Martial Arts" New York. Overlook Press: 1983''</ref>
 
В Европа най-ранните източници за развити традиции в бойните изкуства датират от [[Античност|Класическата античност]]. Древногръцките [[Древногръцки бокс|бокс]] (''Pygmachia''), [[Древногръцка борба|борба]] (''pale'') и [[панкратион]] са били представени в [[Антични олимпийски игри|Античните олимпийски игри]]. В [[Римска империя|Римската империя]] [[гладиатор]]ските борби са били публични спектакли.
 
[[Файл:Surikov Pokoreniye Sibiri Yermakom.jpg|мини|300px|Бойното изкуство [[Система (бойно изкуство)|система]] има своите корени в бойните умения на средновековните руски воини]]
През [[Средновековие]]то, развитието на [[казаци|казачеството]] като самостоятелно регулираща се войнска общност в области на днешна [[Украйна]] и [[Русия|Южна Русия]], води до натрупването на бойни умения, които са преминали през няколко поколения. Благодарение на голямо разнообразие на [[климат|климатичните условия]] в региона и враговете, казаците успяват да разработят гъвкави и бързо обучаващи се бойци. Смята се, че тези бойни умения са поставили основата на създаденото бойно изкуство, наречено [[Система (бойно изкуство)|система]].<ref>{{cite web |url= http://www.ermaa.com/history.php|title= Russian Martial Arts History |accessdate=29 септември 2011 |publisher= European Russian Martial Arts Association }}</ref> <ref>{{cite web |url= http://systema.romanhords.com/cossacks.html|title= The Cossacks |accessdate=3 ноември 2008 |publisher= Systema Review}}</ref>
 
Редица исторически ръководства за създаване на бойни умения са оцелели от европейското Средновековие. Те включват такива стилове, като бой с меч и щит, двубой с дълга рапира и други видове [[оръжие за близка борба|оръжия за близка борба]], както и двубои без оръжие. Най-известното от тях е книгата на [[Йоханес Лихтенауер]] „Fechtbuch“ (Книга на фехтовача) от 14 век. Днес тя формира основата на немската фехтоваческа школа. По същия начин и азиатските бойни изкуства биват документирани по подходящ начин по време на средновековния период. [[Японски бойни изкуства|Японските бойни изкуства]] са основани от благородниците – [[самураи]] през 12 век, китайските бойни изкуства с трактатите на [[Цзисяо синшу]] от епохата на династията [[Мин]], индийските бойни изкуства в средновековните текстове [[Агни Пурана]] и [[Мала Пурана]] и корейските бойни изкуства с текстове епохата на династията [[Чосон]] (Muyejebo, 1598 г.).
 
Европейското фехтовално умение се развива благодарение на [[дуел]]и, които се провеждат до епохата на [[Наполеон]] и се развива в спортна [[фехтовка]] през 19 век. Съвременният бокс се основава на правилата изготвени от [[Джак Браутън]] през 18 век и достига до сегашната си форма благодарение на правилника от 1867 г. Европейската колонизация в Азия води до спад в развитието на местните бойни изкуства, особено с въвеждането на [[огнестрелно оръжие|огнестрелните оръжия]]. Този факт е особено отчетлив в Индия, след създаването на [[Британска Индия]] през 19 век.<ref name="Zarilli 98">Phillip Zarrilli (1998). When the Body Becomes All Eyes: Paradigms, Discourses and Practices of Power in Kalarippayattu, a South Indian Martial Art. Oxford: Oxford University Press, India. ISBN 0-19-563940-5</ref> Подобни явления са се проявили и в колониите от [[Югоизточна Азия]] в [[Малайзия]], [[Индонезия]], [[Виетнам]] и [[Филипините]].
 
== Традиционни бойни изкуства ==
[[Файл:20110911 Oil wrestling Alantepe Rhodope Thrace Greece 2.jpg|мини|300px|[[Мазна борба]], традиционно бойно изкуство за [[Турция]]]]
Навсякъде по света се срещат традиционни стилове на местните народи в борбата, а в някои случаи също и борбата със студено оръжие се корени в местната култура и [[фолклор]]. В Източна и Югоизточна Азия, това са различни форми, като например корейска борба, кхмерска и монголска борба, както и японското [[сумо]]. В Южна и Югозападна Азия са индо-персийската борба, наречена Пехлвани (Pehlwani), в Централна и Западна Азия различни тюркски (узбекски, татарски) стилове на борбата. В Европа има исландска, швейцарска и различни видове английски традиционни борби. Африканските народни борби включват западноафриканския стил, известен като „Lutte Traditionnelle“.
 
Всички тези изкуства се основават на исторически традиции във фолклора на различните народи. Въпреки това те не са „исторически“ в този смисъл, че не реконструират или запазват определено бойно изкуство на народа от конкретна епоха. Те са по-скоро съвременни регионални форми на спортове, които съжителстват с модерни форми на бойното изкуство, поради факта че мнозинството от тях са се развили след 19 век. Често се среща и съчетание на местни спортове със съвременни такива. Така традиционният тайландски стил [[Муай боран]] се развива в съвременния национален спорт [[Муай тай]]. Той пък на свой ред започва да се практикува по целия свят и допринася в значителна степен за създаването на модерни хибридни стилове като [[кикбокс]] и [[смесени бойни изкуства]].
 
=== Философия ===
Повечето [[Азия|азиатски]] бойни изкуства са тясно свързани с [[Будизъм|будизма]] и по-конкретно със [[зен-будизъм|зен будизма]], но съществува и друга голяма група, предимно [[китай]]ски, така наречени меки стилове, които са свързани с [[даоизъм|даоизма]].
 
== Бележки ==