Разлика между версии на „Даниел Дефо“

редакция без резюме
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
 
; „Дневник на чумавата година“
„Дневник на чумавата година“ не е документално четиво. Даниел Дефо е на пет години, по време на разразяването на Голямата чума (1665-1666г – 1666 г.), но фактите и случките, описани в книгата, са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. В увода на книгата се споменава, че творбата е едно от малкото псевдоисторически творби, които се приемат за достоверни сред историческите кръгове.
 
Спорове съществуват относно източника на информация в романа. Действията се приписват на лице с инициалите Х.Ф.и докато самият Даниел Дефо е невръстен, по време на събитията, които описва, неговият чичо Хенри Фоу живее и предполага се води обстойни дневници за живота си в Лондон в разгара на епидемията. Днес е прието, че "Дневник„Дневник за чумавата година"година“ се базира именно на тях, което придава на книгата достоверност.
 
Поради тази причина описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII век са достоверни и правдоподобни. Разбиранията на хората от XVII век и техните методи за борба със заразата и нейното лечение са описани подробно и в детайл: хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха чрез зловонни миризми. Лечението на заразените е описано като процес чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта. Тези манипулации са изпълнявани без упойка. Като най-честото облекчение и утеха на болните е посочена религията.
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). В него той разказва за момиче, родено във [[Франция]] и изоставено от своите родители.
 
Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак, семейството остава без пари по вина на безрасъдниябезразсъдния баща. Роксана и петте ѝ деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.
 
Сюжетът на романа е доста пъстър и изпълен с неочаквани случки, като неговата главна идея е да покаже как през осемнадесети век жената може да притежава свое имущество въпреки патриархалното общество и както казва самата Роксана: ''„Договорът за брак е... нищо друго освен доброволно отказване от свободата, имота, властта и всичко, което някога човек е имал“''.