За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии

През 1514 Коперник излага накратко в ръкопис своята хелиоцентрична система и този текст, по късно известен като „Маликият коментар“(''Commentariolus''), става достояние на ограничен кръг заинтересовани астрономи. Почти 20 години по-късно Йохан Видманщетер излага тази идея в папския двор, откъдето Йохан Шьонберг изпраща писмо-покана до Коперник сам да представи разработката на своите идеи. Коперник не откликва, но запазва писмото, което по-късно бива отпечатано в предговор на книгата.<ref>[https://la.wikisource.org/wiki/Pagina:Nicolai_Copernici_torinensis_De_revolutionibus_orbium_coelestium.djvu/3 Schonbergius - Copernico, Novembris, anno M.D.XXXVI.]</ref> В края на трийсетте години Ретик посешава Коперник и го убеждава да завърши текста на книгата. От свое име издава едно „Първо Изложение“ (''Narratio Prima'') на коперниканската система, което излиза едновременно с таблици подготвени от Коперник и съставляващи приложение към бъдещата книга. В края на 1542 ръкописът е изпратен при печатар в Нюрнберг, където Осиандер и други внасят различни изменения, а през пролетта на 1543, когато книгата е отпечатана, Коперник е изправен пред свършен факт: неговото заглавие и множество пасажи са редактирани, а изданието е предшествано от анонимен предговор, изопачаващ неговия замисъл. След скорошната смърт на Коперник неговите съмишленици правят опит да издадат нередактирана версия, но опитът им се проваля. Този автеничен авторов текст обаче е запазен<ref>BJ 10 000 (Bibliotheca Jagelloniana, Cracovi) </ref> и от края на 19в. неколкократно е публикуван, а съвременните критически издания го отчитат.

 

 

== Рецепция на книгата ==