Никифор Хумн: Разлика между версии

Роден е около 1250/1255 година в [[Солун]], втория по-големина град на Византийската империя, в изтъкнато семейство, дало няколко висши имперски служители - брат му Теодор също е дворцов служител.<ref name="Kazhdan 433">{{cite book |title= Oxford Dictionary of Byzantium |last=Kazhdan |first=Alexander (Ed.) |authorlink= |coauthors= |year= 1991 |publisher=Oxford University Press |location= |isbn= 978-0-19-504652-6|pages=433 |url= |accessdate=}}</ref> Учи философия и риторика при Георгий Кипърец, бъдещия патриарх [[Григорий II Кипърец|Григорий II Константинополски]].<ref name="Angelov 59">{{cite book |title=Imperial ideology and political thought in Byzantium (1204–1330) |last=Angelov |first=Dimiter |authorlink= |coauthors= |year= 2007|publisher=Cambridge University Press |location= |isbn=978-0-521-85703-1 |pages=59 |url= |accessdate=}}</ref> След завършването на образованието си, влиза в имперската бюрокрация. Около 1275 година с ниския ранг [[Квестор (Древен Рим)|квестор]] е начело на посолство до монголския владетел на [[Илханат]] [[Абака хан]].<ref name="Kazhdan 433"/> Макар при [[Михаил VIII Палеолог]] Хумн да приема [[Втори лионски събор|Лионската уния]], при наследника му [[Андроник II Палеолог]], строго православен и набожен, Хумн променя възгледите си. Около 1285 година той съставя [[панагирик]] за императора, в който подчертава не само добродетелите му и военните му успехи, но и противопоставянето му на Унията.<ref name="Nicol 102">{{cite book |title= The last centuries of Byzantium, 1261–1453 |last= Nicol |first=Donald MacGillivray |authorlink= |coauthors= |year=1993 |publisher=Cambridge University Press |location= |isbn=978-0-521-43991-6 |pages=102 |url= |accessdate=}}</ref> След това Хумн прави стремителна кариера - в началото на 1294 година, след смъртта на [[Теодор Музалон]], Андроник II го прави [[Мистик (длъжност)|мистик]] (частен секретар) и [[месазон]] (на практика пръв министър), а в 1295 година Хумн получава и длъжността [[каниклий]] и така оглавява имперската канцелария.<ref name="Kazhdan 433"/><ref>{{cite book |title=Imperial ideology and political thought in Byzantium (1204–1330) |last=Angelov |first=Dimiter |authorlink= |coauthors= |year= 2007|publisher=Cambridge University Press |location= |isbn=978-0-521-85703-1 |pages=72, 77 |url= |accessdate=}}</ref> Както свидетелства [[Георги ПархимерПахимер]], императорът все повече се оттегля от държавните дела, за да се отдава на пост и молитва, оставяйки на практика Хумн начело на управлението на държавата.<ref>{{cite book |title= The last centuries of Byzantium, 1261–1453 |last= Nicol |first=Donald MacGillivray |authorlink= |coauthors= |year=1993 |publisher=Cambridge University Press |location= |isbn=978-0-521-43991-6 |pages=102 - 103 |url= |accessdate=}}</ref> Нарасналото влияние на Хумн води до сблъсък със сваления патриарх [[Атанасий I Константинополски]], за чието отстраняване в 1293 година Хумн може би е допринесъл. Конфликтът им, който вероятно се дължи на централистките тенденции в политиката на Хумн и на неговото класическо и хуманистично образование, е дълбок и включва взаимни обвинения в корупция.<ref>{{cite book |title= The Church and social reform: the policies of Patriarch Athanasios of Constantinople |last=Boojamra |first=John Lawrence |authorlink= |coauthors= |year=1993 |publisher=Fordham University Press |location= |isbn=978-0-8232-1335-1 |pages= 98–99, 101–102, 125|url= |accessdate=}}</ref>