Тодор Станков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Макар, че +Макар че ); козметични промени
Ред 13:
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]] (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]]
 
Роден е в 1875 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в Северна Македония. В 1894 година завършва с деветия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=93 }}</ref> В гимназията е привлечен към ВМОРО от [[Даме Груев]].<ref name="Ангелов 8"/> В 1894/1895 учителства в Прилеп, където става член на местния [[Прилепска революционен район|околийски революционен комитет]]. През учебната 1895/1896 година учителства в щипската махала [[Ново село (община Щип)|Ново село]], препоръчан от Даме Груев да заеме неговото място учителско място в града и в Щипския революционен комитет. В Щип колеги са му [[Гоце Делчев]], [[Тодор Лазаров]] и [[Мише Развигоров]]. След това учителства в [[Радовиш]], където оглавява околийския революционен комитет.<ref name="Ангелов 8"/> През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село [[Дедино (община Конче)|Дедино]], убива двама от тях, но след бягството на третия се открива [[Дединска афера|Дединската афера]].<ref>{{cite book | title = Илинденската епопея, том I | last = Динев | first = Ангел | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1946 | edition = | publisher = | location = София | isbn = | doi = | pages = 87 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
През септември 1897 година става учител в [[Крушево (град)|Крушево]], но разкритията по [[Винишка афера|Винишката афера]], ръководени от Дервиш ефенди набират сила и Станков е принуден да стане нелегален и да избяга в София, за да не бъде заловен.<ref name="Ангелов 9">{{cite journal | last = Ангеловъ | first = Юрд | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = октомврий | title = Тодоръ Станковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = X | issue = 8 (98 | pages = 9 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1898 година в София пристига Делчев и приканва революционните дейци от Кочанско, Щипско и Радовишко да се върнат в районите си, за да повдигнат духа на населението след аферата и да закрепят разстроената организация. Станков заминава нелегален за Радовишко.<ref name="Ангелов 9"/> Към него в Конче се присъединяват Васил Липовиклията - Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в [[Конечки манастир|Конечкия манастир]], където е Турчето го предава и Станков е заловен. Макар, че е подложен на тежки мъчения в Радовишкия затвор не прави никакви признания.<ref name="Ангелов 9"/><ref>{{cite book | title = Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908) | last = Петров | first = Тодор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Прави опит да се самоубие като се обесва, с тухла забива гвоздей в сляпото си око, а след това поглъща хлороформ, но оцелява.<ref name="Ангелов 9"/><ref name="Адамов">{{cite book |title= Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943 |last=Адамовъ |first=Тодоръ п |authorlink= |coauthors= |year=1943 |publisher=„Българско дѣло“ |location=Скопие |isbn= |pages=147 |url= http://www.strumski.com/books/100%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%20%D0%91%D0%93%20%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5.pdf |accessdate=}}</ref> Осъден на 6 години и е изпратен в Прищинския затвор. След една година е освободен по грешка вместо някой си Тодор Стоянов и през Солун заминава за София.<ref name="Ангелов 9"/> От 1900 до 1901 година е [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пунктов началник на ВМОРО]] в [[Кюстендил]].<ref name="Николов"/>
 
[[Файл:Gotse Delchev Mihail Gerdzhikov Baba Dona 1902.jpg|мини|250п|Кюстендил 1902 г., Баба [[Дона Ковачева]], [[Марко Секулички]], [[Гоце Делчев]], [[Михаил Герджиков]], [[Петко Пенчев]] и Тодор Станков]]
Ред 27:
Тодор Станков умира на 29 септември 1938 година в София.<ref name="Ангелов 8"/>
 
[[Никола Коларов]] пише в некролога за Тодор Станков следното:
 
{{Цитат|Тодоръ Станковъ бѣ тъй скроменъ и тъй непретенциозенъ, че ако на нѣкой от неговите съвременници не бѣха известни дѣлата му, действително за насъ той щѣше да бѫде само единъ от безбройнитѣ родолюбиви македонски българи. Нѣмаше ние да знаемъ, че той е именно отъ оная фаланга на първопокръстенитѣ в борбата отъ създателитѣ на Македонската революционна организация, която се отличи съ безпримѣрна храбрость и жертвоготовность... Тая фаланга ще краси завинаги съ неувехваща слава великата борба на македонския българинъ. Но въ Тодоръ Станкова имаше и нѣщо друго: до голѣма степень въ него имаше отъ духа и замаха на апостола Левски. И до день днешенъ живитѣ му другари разказватъ съ удивление за негови подвизи и самоизмѫчвания въ затвора, които напълно напомнятъ подвизитѣ на голготата на Дякона. Имаше наистина нѣщо красиво, чисто, рицарско въ открития и ястребовъ погледъ на тоя коравъ българинъ отъ Прилепъ... Такъвъ бѣ покойниятъ Тодоръ Станковъ - пламенъ патриотъ, примѣренъ борецъ, неспокоенъ и творчески духъ, който като всички досегашни наши покойници, нѣма щастието да види осѫщественъ идеалътъ, на който цѣлъ животъ той предано и тъй неуморимо служи.<ref name="Коларов">{{cite journal | last = Коларовъ | first = Н | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = октомврий | title = Тодоръ Станковъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = X | issue = 8 (98 | pages = 8 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_8.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>}}