Иконографска схема: Разлика между версии

м
Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
мРедакция без резюме
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
 
=== Иконографска програма на олтарното пространство ===
Иконографската схема на олтарното пространство е най-строго регламентирана. Когато се изписва, обикновено се започва от [[апсида]]та – това е най-свещеното място във всеки християнски храм. В него по време на богослужение, се извършва най-голямото тайнство, което според църковния канон в по-голямата си част остава скрито от очите на присъстващите в храма богомолци. В тази връзка, както движенията и действията на свещенослужителите, така и декоративната украса на интериора, са регламентирани до последния детайл и би трябвало да се следват неотлъчно, като в това отношение не се допускат никакви компромиси. Има строго определен ред на движение в апсидното пространство – '''никога не се минава пред олтарната маса''', винаги се заобикаля откъм апсидата. Това се прави, защото прозорецът при апсидата се възприема като символичен „Вход“ за Бога, затова той има арковидна форма (формата на арка се свързва с входа, през който може да преминава само Бог). Движението на свещенникасвещеника по време на Света литургия винаги трябва да бъде зад олтарната маса пред апсидата.
 
За разлика от античните божества, които са безсмъртни и могат да се превъплащаватпревъплъщават, да беседват със смъртните, еврейският Бог е невидим и непознаваем. За да се изкупи [[Първороден грях|Първородния грях]], Господ трябва да се превъплати в човешки образ и да умре, за да се изпълни повелята „Смертю смерть поправ“ – Второто пришествие ще се изпълни тогава, когато Бог отново се превъплати в образа на смъртен и умре, затова олтарното пространство трябва да се скрие от погледа на смъртните посредством [[Олтарна преграда]] (Темплона – каменна преграда във византийските църкви).
 
'''Цокълът''' е важна и задължителна част от декоративната украса на храма – той има символичното значение на преграда, която отделя света на простосмъртните от небесното царство или царството на идеите. Обикновено се изобразява като '''стена''' – стената, разделяща двата свята, но в олтарната апсида вместо него се изписва '''драперия'''. Най-често образът на стена се пресъздава чрез имитация на мрамор (напръскан като мрамор) или [[опус микстум]] (Opus mixtum) – светите образи „стъпват“ върху пояс над този цокъл, а идеята е, че има още една преграда, която отделя праведните покойници от нас.
Притворът и наоса символизират „Земната църква“, а олтарното пространство е преход към „Небесната църква“. Затова в него вместо цокъл, на това място трябва да се нарисува драперия – драперията символизира Покрова, който скрива същността на небесните образи от очите на простосмъртните (когато изнасят Христовото тяло, то също е било покрито с [[Покров]]). Драперията често се изобразява прикрепена (с нарисувани) гвоздеи и нарисувани гънки, върху нея може да има флорални или геометрични декоративни орнаменти, „плетеница“, „райски“ образи и мотиви. Въпреки че това е свещено място, понякога върху драперията се открива '''надпис с името на художника''', нерядко в „тайнопис“ – тъй като покровът е едно дарение, както иконите и други вещи, изписаният покров също е символично дарение, с което се обяснява присъствието на подпис на един простосмъртен ([[зограф]]). Името на зографа по традиция, се придружава от определена „формула“, например „изписа се от Раба Божи...“ или дарителски, а ако липсва формула, надписът може да завършва с годината на изписване, което има същото значение. Ако е използван „тайнопис“, целта е той да бъде „неоткриваем“ и се използват различни прийоми – този „втори надпис“ (освен съществуващия по-голям надпис, официалния) може да бъде скрит, наподобявайки орнамент върху драперията, много по-малък по размери, някакъв „таен код“ или шифър – идеята е, да го има, без да се натрапва.
 
Образите в олтарната апсида задължително трябва да стъпят върху такъв „подиум“ – в апсидата след като Христовото тяло се връща в олтара (хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови), ПревъплащениетоПревъплъщението се извършва чрез Светлината, която влиза през прозорците на храма.
 
За разлика от „Светая светих“ (олтара), куполът остава физически недостъпен, затова той не е покрит с преграда, напротив – куполът трябва да бъде видян от богомолците, защото тайнството на Въплащението се извършва от Небето към Земята. Тази е причината олтарната апсида по време на богослужение да играе ролята на стълба, по която Господ слиза от Небето и влиза в храма при миряните. Такава „стълба“ е също [[Богородица]] – в химните се пее, че тя е „Светата стълба“.
Иконостасът обикновено закрива изображенията в апсидното пространство до сцените „Възнесение“ и „Петдесетница“, така че те да могат, да бъдат видяни от богомолеца – „Тайнствата“ ('''„Христос в гроба“''','''"Погребението“''','''"Възкресението“''') – едно от най-големите тайнства на християнството, защото никой не е видял Възкресението), остават скрити, дори самият момент на Възкресяването не се изобразява в православното изкуство.
 
При преминаване в олтара зад олтарната масичка, движението се извършва по следния начин: от входа, който е откъм протезиса, на иконостаса се преминава зад олтарната масичка и се отива към дяконикона, като пред всяка част на олтарното пространство, свещенникътсвещеникът се прекръства. '''Никога не се влиза през Олтарната двер'''.
 
=== Иконографска програма на купола ===
Преминаването от южните галерии към северните се извършва пред олтарната (царската) двер. Понеже с това свое действие, богомолецът извършва прегрешение (преминава пред свещената ос), пред олтарната двер той трябва да се прекръсти, за да изкупи греха си. Тези, които са изкупили греховете си, се скупчват пред [[амвон]]а и се молят в „Проскинезис“ („припадане“, поклон до земята). Праведните, несъгрешили християни стоят прави като стълб до края на Литургията – идеята е, че добрият християнин е стълбът, върху който се гради църквата и за да не рухне тя, той трябва да остане изправен, да не сяда, да не се накланя или движи, да бъде като стълб. Най-праведните християни застават обикновено в източната част на църквата.
 
Ако църквата е манастирска, в южната и северната страна до Олтарната апсида може да има Певници – по време на служба там монасите пеят, докато свещенникасвещеника изпълнява църковния ритуал. В Иконографската програма това място е специално – тази предиконостасна стена е свещена. В южната Певница се изобразява '''Патронът на храма''', а в северната – композицията '''„Дейсис“''' („Моление“). В някои случаи (по-рядко) срещу „Дейсис“, вместо патрона на църквата, могат да бъдат изобразени светците '''Петър и Павел''' в „Целувката на мира“ – това е целувка между Апостолите при Възкресението, когато се казва „Мир Вам“. Този ритуал се е запазил и при Пасхата – при изречението „Мир Вам“, богомолците се прегръщат и целуват. В долния регистър се изобразяват '''светци-войни''' и '''мъченици''' в цял ръст.
 
Западната стена на наоса има почти същата значимост и „свещеност“ като Олтара, затова нейната Иконографска програма е също толкова строго регламентирана. От двете страни на входа се изобразяват светците '''Петър''' и '''Павел''', а ако те са изобразени заедно в една композиция от едната страна, на срещуположната се изобразяват '''„Св. св. Константин и Елена“''' в прави фронтални образи, държащи голям Кръст – според легендата, това е Светият Кръст, който те са донесли от Голгота и на който е бил разпнат Исус Христос. Образът на Св. Елена и образи на Жени-Мъченици, които може да бъдат изписвани върху Западната стена на Наоса, показват мястото на жените, ако те изобщо са допускани вътре (това обикновено се е случвало, когато църквата няма Притвор). Ако на това място (Западната стена) не са изобразени „Св. св. Петър и Павел“ или „Св. св. Константин и Елена“, биват изобразявани '''„Св. Архангели Михаил и Гавраил“''', като св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Освен тези фигури върху западната стена на наоса могат да бъдат изобразени '''Монаси-Отшелници''','''Стълпници''', често те също държат свитъци с назидателни текстове („Безмълвствувай и ще се спасиш“ и т.н.). Обикновено те се изобразяват в притвора, но може и в наоса, ако църквата няма притвор.