Множество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Редакция без резюме
Ред 4:
== Дефиниции ==
Интуитивно, ''множеството'' представлява съвкупност от обекти. Обектите се наричат негови ''елементи'' и се казва, че ''принадлежат'' на множеството. Например, числото [[1]] е елемент на множеството на [[естествено число|естествените числа]], [[София]] принадлежи на множеството на всички световни [[столица|столици]].
 
Наредбата на елементите и броят на срещанията на даден елемент в множеството са без значение. Две множества A и B са равни, когато имат едни и същи елементи (тоест всеки елемент на A е елемент и на B и обратно). С теоретично значение се въвежда понятието ''[[празно множество]]'', което представлява множество без елементи.
 
Горната дефиниция не е напълно коректна, защото използва понятието ''съвкупност'', без да го дефинира. Всеки опит за точно дефиниране на ''съвкупност'' би довел до кръгова дефиниция. Поради това в математиката понятията ''множество'' и ''принадлежи'' се приемат за първични и не се дефинират строго. Всички други математически понятия могат да бъдат строго дефинирани, използвайки само тези два термина. Например ''елемент'' на множеството A се дефинира като всяко множество B, което принадлежи на A.
 
=== Подмножество ===
{{основна|Подмножество}}
 
Множеството <math>A</math> се нарича подмножество на множеството <math>B</math>, когато всеки елемент на <math>A</math> е елемент и на <math>B</math>. Това означава, че от <math>a \in A</math> следва <math>a \in B</math>, както и че от <math>a \not \in B</math> следва <math>a \not \in A</math>. Когато <math>A</math> е подмножество на <math>B</math>, се пише <math> A \subset B</math> или <math> B \supset A</math>.
 
=== Празно множество ===
{{основна|Празно множество}}
Празното множество <math>\varnothing</math> въобще няма елементи и поради това е ясно, че за всеки обект <math>x</math> е в сила <math>x \not \in \varnothing</math>. Празното множество е подмножество на всяко множество - изпълнено е включването <math>\varnothing \subset A</math> за всяко множество <math>A</math>.
 
Празното множество <math>\varnothing</math> въобще няма елементи и поради това е ясно, че за всеки обект <math>x</math> е в сила <math>x \not \in \varnothing</math>. Празното множество е подмножество на всяко множество - – изпълнено е включването <math>\varnothing \subset A</math> за всяко множество <math>A</math>.
 
== Описание ==
<!--, т.е. с „{''а'', ''b''}“, „{''b'', ''a''}“ и „{''a'', ''b'', ''b''}“ се означава едно и също множество, чиито елементи са ''a'' и ''b''. -->
 
Едно множество се описва по два начина – с изброяване на елементите му или със задаване на условие, което те удовлетворяват.
Line 21 ⟶ 27:
=== Равенство ===
Две множества са равни тогава и само тогава, когато всеки елемент на едното е елемент и на другото.
 
=== Равномощност ===
Две множества се наричат [[равномощни множества|равномощни]], когато съществува взаимноеднозначно [[изображение (математика)|изображение]] между тях (когато съдържат равен брой елементи).
Line 26 ⟶ 33:
=== Крайност и безкрайност ===
Едно множество се нарича '''крайно''', ако то съдържа ''n'' на брой елемента, където ''n'' е [[естествено число]] (може да бъде и 0). В противен случай, множеството се нарича '''безкрайно''' (виж. също [[безкрайно по Дедекинд|дефиниция на безкрайно множество по Дедекинд]]).
 
=== Изброимост ===
Едно безкрайно множество се нарича '''изброимо''', когато е равномощно на множеството на естествените числа.
 
{| style="margin: 0 auto;"
| [[Файл:Venn0001.svg|мини|<math>A \cap B</math>]] || || [[Файл:Venn0111.svg|мини|<math>A \cup B</math>]] || || [[Файл:Venn0100.svg|мини|<math>A \setminus B</math>]]
|}